Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) леко увеличи прогнозата си за ръста на българската икономика през тази година. В актуалния доклад на банката за региона, в който тя оперира, се посочва, че брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 1% през тази година. Предишната прогноза беше за растеж от 0,8 на сто.
За следващата година банката очаква българската икономика да ускори растежа си до 1,5%.
Прогнозата на ЕБВР за 2015 г. съвпада с очакванията на Европейската комисия за икономиката на страната, а за следващата е малко по-оптимистична. В пролетната си прогноза Брюксел заложи растеж от 1,3% за 2016 г.
Същевременно Министерството на финансите очаква икономическият растеж през тази година да достигне 1,4%, през следващата – 1,7%, а през 2017 г. – 2,3%.
За целия регион, в който оперира ЕБВР, банката очаква икономическият растеж през тази година да е нулев, а през следващата – да се ускори до 1,4%, заради задълбочаването на рецесията в Русия, която се отразява тежко на държавите от бившия Съветски съюз.
Същевременно перспективите пред икономиките в Централна и Югоизточна Европа, които са част от ЕС, се подобряват заради паричната политика в еврозоната и икономическото съживяване във валутния блок като цяло, посочва се в доклада.
“Картината е много разнообразна”, коментира главният икономист на банката Ханс Петер Ланкес. “Определено има място за оптимизъм, особено за страните, които са тясно свързани с еврозоната. Руската рецесия обаче е причина за безпокойство за много други икономики”, допълва той.
Прогнозите на ЕБВР за държавите от Централна Европа, Балгийските страни, Полша, Словения, Словакия и Унгария са ревизирани нагоре, като очакванията отразяват благоприятната парична политика на еврозоната и положителното въздействие на по-ниските цени на петрола върху икономиките.
Като цяло регионът на Балтийските страни и Централна Европа се очаква да отбележи икономически растеж от близо 3 на сто през 2015 г. Предишната прогноза на банката беше за ръст от 2,6%. За следващата година се очаква растежът да остане относително стабилен – 3%.
Въпреки оптимистичните очаквания обаче, всяка волатилност около Гърция може да промени значително картината, подчертават от ЕБВР. Базовият сценарий на ЕБВР предвижда, че Атина ще премине през сътресенията само с достатъчно реформи, за да се върне икономиката към растеж, както и за да си осигури подкрепата на международната общност.
Страните от Южното и Източното Средиземноморие също са подпомагани от по-евтиния петрол и подобряването на доверието в най-голямата икономика в региона - Египет.
За разлика обаче от разхлабването на паричната политика в еврозоната, светът вече очаква затягането на паричната политика в САЩ. Това ще постави под натиск развиващите се пазари, които са зависими от притока на капитали и нуждите им от рефинансиране са деноминирани в долари, посочва се в доклада на банката.
Влиянието на руската криза пък помрачава перспективите пред Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.
За самата Русия се очаква спад на икономиката с 4,5% през 2015 г. и още 2% през 2016 г., т.е. страната вероятно ще се сблъска с продължителен период на бавен растеж или стагнация.
В Украйна продължават икономическите сътресения заради военните действия в източната част на страната, обезценяването на гривната и свиването на кредитирането. Очаква се БВП на страната да се свие със 7,5% през тази година. За сравнение, предишната прогноза беше за спад от 5%.
Ако се приеме, че ситуацията със сигурността не се влоши, че програмата на Международния валутен фонд (МВФ) ще продължи да действа и други значителни рискове не се материализират, Украйна е вероятно да регистрира ръст от около 3 на сто през 2016 г. По-бързите и успешни реформи и намаляването на геополитическите рискове могат да подобрят допълнително перспективите за растеж.
Най-осезаемо се усеща влиянието на руската криза при паричните трансфери. Връщането на стотици хиляди работници мигранти в Таджикистан, Узбекистан и Киргизката република се оказва основно икономическо и социално предизвикателство пред страните. Перспективите за растеж в Казахстан и Туркменистан са допълнително негативно повлияни от по-ниските цени на суровините.
В Турция, която миналата година стана най-големият единичен получател на инвестиции от ЕБВР, растежът се очаква да остане почти без промяна - 3 на сто през 2015 г. и 2016 г., значително под дългосрочния потенциал на страната.
ЕБВР посочва, че Турция е и специфичен пример за страна, уловена в течения на паричната политика в еврозоната и САЩ.