Експанзионистична парична политика, намаляване на цената на петрола наполовина и поевтиняващи валути в много части на света би трябвало да са рецептата за по-бърза икономическа експанзия, пише Bloomberg.
Но когато Международният валутен фонд публикува прогнозата си за световния растеж, институцията остави непроменена оценката си за тази година от 3,5%. Това е по-малко спрямо очакванията за ръст от 3,9% преди година - преди цената на петрола да се срине, доларът да поскъпне и Европейската централна банка да започне своята програма за количествени улеснения.
„Ако бяхте казали на някого преди 15 години, че това ще бъде нивото на лихвените проценти и такава – цената на петрола, щяхте да си помислите, че ще има икономически бум. Но такъв няма“, коментира главният икономист на Societe Generale в Лондон Михала Маркусен.
Тя подозира, че надеждните двигатели на търсенето в миналото вече не са толкова могъщи, както преди. Като цяло тя смята, че стимулите от ниските лихвени проценти, разходи за енергия и валутни курсове може би са само половината от това, което биха очаквали икономистите първоначално.
Защо тогава някогашните двигатели вече не подклаждат експанзията? Отговорът се крие в смесицата структурни промени и завети от финансовата криза от 2008-2009 г.
Най-вероятно ниските разходи за финансиране са засенчени от нуждата за намаляване на дълговете, продължаващото нежелание за кредитиране от страна на банките и по-строгите финансови регулации.
Що се отнася до петрола – увеличената енергийна ефективност засенчва част от ползите от по-ниските разходи. По-слабите валутни курсове, както е видно в Япония, може би предоставят по-малко позитивен импулс, след като износителите прибират печалбите, вместо да се впуснат в ценови войни.
Налице са още фундаментални причини. Застаряващото население означава, че бъдещите пенсионери спестяват повече, коментира Маркусен. А Китай все още предава дефлация.
„Провалът на икономистите и техните модели да разпознаят света промени обясненията за това защо много често прогнозите са грешни“, смята главният икономист на HSBC Holdings Стивън Кинг.
Той изчислява, че от 2000 г. насам анализаторите са надценили годишния растеж в САЩ над десетина пъти, а са го подценили само в три случая. Разликата не е толкова голяма, но донякъде това е валидно и за Япония, Германия и Великобритания.
„Защо хората правят тези допускания година след година и не виждат, че нещата продължават да са незадоволителни?“, пита риторично Кинг.
Очаквайте да чуете много дискусии за т.нар. секуларна стагнация (състояние на пренебрежимо малък или никакъв икономически ръст в пазарна икономика - бел. ред.), когато политиците се съберат на годишната среща на МВФ тази седмица, поставяйки правителствата под натиск да се постараят повече за стимулиране на търсенето, пише още Bloomberg.
22:45 | 13.09.22 г.