Венецуела е държава, в която хората се редят на опашки за всичко, въпреки че е разположена върху най-големите запаси от петрол в света. Венецуела е историята на един голям провал, до който се стигна в името на борбата с бедността, пише Жан-Марк Витори, редактор на вестник Les Echos.
Представете си страна, в която да напълниш догоре резервоара си с бензин, ще ти струва по-малко от 1 евро. Бихте се почувствали облекчен, с повече пари и нови хоризонти. Такава страна съществува. Но това е най-закъсалата икономика в света, именно защото литър гориво струва малко повече от 1 евроцент. В началото на месеца венецуелското правителство отпусна леко обменния курс на националната валута и тя веднага се обезцени със 70%. Добре дошли във Венецуела или в страната на провала.
Венецуела има 300 млрд. барела петрол в недрата си. Това са най-големите запаси на черно злато в света. Венецуела изпреварва по този показател дори Саудитска Арабия, която има 270 млрд. барела. Да не говорим, че Венецуела има и запаси от желязна руда, боксит, злато и диаманти. Страната има също така земи, пристанища, плажове и пейзажи, с които да привлича туристите. Тоест Венецуела не е някаква бедна страна, обградена от по-силни съседи, обречена да експлоатира работната си ръка и опитваща се да промени съдбата си. С БВП от 7000 долара на глава от населението Венецуела е почти на равнището на Китай, да пъти по-добре е от Египет и три пъти по-добре от Виетнам. Значи би трябвало Венецуела да не тъне в мизерия.
Само че във Венецуела националният спорт е висенето по опашки пред магазините. Както по времето на великата съветска епоха. Защото във Венецуела има дефицит на всичко - захар, олио, лекарства, памперси, тоалетна хартия. Предпазливият любовник може да открие презервативи по интернет срещу 20 евро броя. Рафтовете в магазините са отчайващо празни. Но да се снимат тези празни щандове, като и опашките пред магазините е забранено. В края на миналата година правителството накара магазините да закупят машини за разпознаване на пръстовите отпечатъци на клиентите си, за да проверяват дали не купуват повече от полагащото им се за деня. Ведомствените магазини пък приемат клиенти само по един път седмично, като дните за пазаруване се определят в зависимост от последната цифра на номера на личната карта на венецуелците. Венецуела е третата страна в света, в която има купонна система след Куба и Северна Корея. За неспазване на разпоредбите на купонната система правителството в началото на месеца прати в ареста двама директори на вериги от аптеки, които "бойкотирали и дестабилизирали икономиката".
Според президента на Венецуела Николас Мадуро, наследил преди две години президента Уго Чавес, драматичният недостиг на стоки се дължи на опитите на големия капитал да свали правителството. Шефове на компании, спекуланти, опозиционни лидери са се обединили според властите, за да задушат страната, та после по-лесно да им падне в ръцете. Всичко това ставало с подкрепата на Вашингтон, който се опитвал да приложи отново политиката, изпробвана по времето на Салвадор Алиенде в Чили през 1973 г. Миналата седмица, между впрочем, властите обявиха, че са осуетили опит за военен преврат. Наистина не бива да се изключва вариантът, че някои непочтени шефове се опитват да се възползват от ситуацията, за да спечелят пари. Но не е нужно човек да си въобразява, че има някакъв заговор, за да разбере как Венецуела е стигнала до това положение.
Когато дойде на власт през 1999 г. Уго Чавес имаше намерение да изгради социализма на 21 век. С парите от петрола, които набъбваха през първото десетилетие на 21 век, той финансира щедри социални мерки - безплатни обяди в училищата, почти тройно увеличаване на хората, които имат право на пенсии и помощи при инвалидност, изграждането на социални жилища. Чавес национализира банки, дистрибуторски вериги, циментова компания, металургична компания. В средата на първото десетилетие на 21 век бюджетният дефицит започна да нараства. От 2010 г. той надвишава 10 % от БВП. Правителството продължава социалната си политика, но по друг начин. За да защити бедните, то замрази цените на много продукти. Така се стигна до истинско процъфтяване на черния пазар, в самата страна и в търговските връзки със съседите на Венецуела, по-специално с Колумбия. След това постепенно изчезнаха местните производители. Накрая се стигна до неумолимо ширещата се бедност.
10:21 | 14.09.22 г.