Папата не е призван да изработва стратегии по образеца на ръководителите на светските национални и международни структури, които действат под формата на държави и световни организации.
Предстоятелят на Римокатолическата църква и държавен глава на Ватикана обаче е ангажиран с определянето на стратегически цели и произтичащи от тях приоритети, при това не само в сферата на духовното обгрижване на вярващите. По подобие на светските лидери и папата е принуден да започва от онова, което са направили или по-скоро не са направили неговите предшественици.
Свети папа Йоан Павел Втори получи стратегическо задание от самата епоха, белязана от заключителната фаза на Студената война. Заданието имаше глобален приоритет, който пък му налагаше какво друго да не прави по време на понтификата си.
Римската курия, която е висшият управленски апарат на Държавата Ватикана и на Светия престол, бе овладяна от клирици с нагласата на средновековни царедворци, които се възползват от отсъствието на тръгналия на далечен поход владетел, за да злоупотребят с дадената им по-голяма свобода на действие. Докато папата дирижираше прелюдията към сриването на Берлинската стена, кардинали издигаха невидими зидове около поверените им ведомства, зад които управляваха на феодален принцип, създавайки тежък климат на интриги и борби за надмощие.
Папа Бенедикт Шестнадесети беше, в предходното си кардиналско битие, пазител на доктрината на вярата и стоеше встрани от бюрокрацията. Все пак дългогодишният му престой в курията му позволяваше да вижда последиците от задълбочилата се институционална криза, която придобиваше все по-застрашителни морални измерения. Той се опита да реагира, но бе оставен без подкрепа. Накрая прибягна до крайно и почти забравено от историята средство - оттегляне от Свети-Петровото служение, което да послужи едновременно за поука и предупреждение.
Папа Франциск никога не бе работил във Ватикана и не познаваше неговите тайни и явни механизми. Чувстваше се дори неудобно в новите одежди, които максимално опрости. Първата му стъпка бе толкова естествена, че и до днес никой не се е сетил да попита публично защо не са я предприели неговите предшественици.
Създаде работна група от девет кардинали, които да изготвят проекти за реформи на ватиканската бюрокрация. Наричана неофициално К-9, групата бе оглавена от хондураския кардинал Оскар Андрес Родригес Марадяга. В началния етап нейните задания включваха реформа на курията и на Института за религиозни дела (ИОР, повече известен като Ватиканската банка), както и разработване на механизъм за пряка връзка с националните конференции на епископите, чрез които да се получава информация от друга гледна точка, различна от тази на дипломатическата служба на Светия престол.
Римокатолическата църква е единствената институция в световната практика, която действа без прекъсване вече две хилядолетия и е уникално съчетание между държавна структура и духовно предстоятелство, което няма историческа нагласа към бързи радикални промени. Реформата на Римската курия бе и остава дългосрочна стратегическа цел, в чийто център се намира Държавният секретариат, съпоставим с правителство в светска държава. Тази реформа сега е напредващ процес, благодарение на тактическите ходове и обходното маневриране на папа Франциск.
Той спази традицията при старта на понтификата да бъдат оставени на заеманите постове всички висши управленски кадри, като се започне с държавния секретар (премиера) и подчинените му ведомства. Преди да ги смени папата се погрижи да им бъдат ограничени пълномощията, така че техните приемници да започнат работа при други условия.
05:25 | 12.09.22 г.