Централните банки се опитват да разрешат дългови кризи като трупат още повече дългове. По този начин създават „точка на ниска доходност“ за инвеститорите, пише в бележка до своите клиенти Бил Грос, цитиран от CNBC.
Портфолио мениджърът на Janus Capital и основател на Pimco има предвид паричната политика на Федералния резерв на САЩ, Японската централна банка и Европейската централна банка, която води до по-лесното управление на правителствените задължения с надеждата, че ще се стимулира анемичния световен растеж.
„Вероятно последните пет години бяха едно гигантско стихотворение за деца. Всеки един от централните банкери се опитва да постигне една основна цел – да разреши дългова криза, създавайки още дълг. Може ли да се случи това? Преди няколко години писах, че този подвиг, излизащ от рамките на здравия разум, може да бъде извършен, но с няколко допускания“, пише Грос.
„Първо, първоначалните условия не трябва да бъдат тежки. Второ, и паричната, и фискалната политика трябва да бъдат координирани и да доведат до приемлив структуриран растеж. Трето, частните инвеститори трябва да продължат да участват в играта на капиталовите пазари, която се диктува от подобни политики“, продължава инвеститорът.
Икономическият растеж обаче е слаб, а в последните шест години с помощта на лесните пари фирмите харчиха не за да подкрепят икономиката, а за издуят цените на своите собствени акции чрез обратни покупки и да увеличат печалбата за собствениците.
В същото време дългоочакваното пренасочване от паричната към фискалната политика не се случи отчасти защото Фед и другите централни банки са склонни да наливат трилиони долари.
„В САЩ, както и другаде, фокусът върху публични инвестиции и инфраструктурни проекти е слаб. През цялото време се говори за парична политика, като повечето позитиви се вливаха на пазарите, а не в реалната икономика“, отбелязва Бил Грос.
„Дълговете, които се създават в момента, не стимулират реалния растеж и не разрешават кризите. Дългът се използва от корпорациите за обратни изкупувания на акции и подчертава нарастващото неравенство между богатите и средната класа“, пише още той.
Като цяло дългосрочните очаквания на Грос са за инвестиционен климат, контролиран от централните банки, с ниски възвръщаемост и растеж.
„Защо централните банкери позволиха създаването на толкова много дълг и след това се провалиха в регулирането на своята собствена система?“, риторично пита Грос. „Защо си мислиха, че печатането на пари и създаването на дълг ще създаде стойност, а не че ще да доведе до натрупването на нови и нови задължения?“
Според Грос приказката на централните банки скоро няма да приключи.