Икономическите последици от ебола ще са десет пъти по-леки от очакваното

Епидемията от Ебола в Западна Африка най-вероятно ще струва около 3-4 млрд. долара на региона, а не 32 млрд. долара, каквито бяха най-мрачните прогнози. Това заяви главният икономист за континента на Световната банка (СБ), съобщава Ройтерс.

Успешното овладяване на болестта в някои западноафрикански държави е намалило риска от това да се изпълнят най-лошите възможни варианти. Все пак икономическите щети все още биха могли да нараснат, така че няма място за отпускане и омаловажаване на ситуацията, каза на лекция в Йоханесбург главният икономист за Африка на СБ Франсиско Ферейра.

„Рискът от най-тежките възможни икономически последици от ебола беше намален заради успешното задържане на разпространението на болестта в някои държави. Този риск обаче все още не е сведен до нула, тъй като все още се изискват изключително високи нива на готовност и концентрация“, каза той.

„Бих казал, че икономическите последици най-вероятно ще се вместят в рамките на долната граница от 3-4 млрд. долара, вместо да се случи най-лошият вариант“, добави Ферейра.

В свой доклад през октомври СБ предупреди, че ако заразата се разпространи значително извън центъра на епидемията в Гвинея, Сиера Леоне и Либерия, потенциалните последици за Африка, състоящи се в прекъснати задгранична търговия, мрежа за доставки и туризъм, може да достигнат десетки милиарди долари.

Според едно от изчисленията на банката икономическите последици за региона ще достигнат 32,6 млрд. долара до края на 2015 г. в най-лошия възможен случай. Банката посочи, че е нужна силна реакция по целия свят, за да бъде предотвратено това. Оттогава Организацията на обединените нации (ООН) поведе международните усилия за изпращане на повече медицински персонал към засегнатите региони и за увеличаване на финансирането за борба срещу смъртоносния вирус.

Световната банка отбеляза, че ефектите от ебола върху икономиките на трите най-засегнати държави вече са много сериозни, разпростирайки се върху всичко - от производството на храна до нивата на заетост.

В Либерия почти половината от хората, имащи работа, когато епидемията беше засечена за пръв път през март, към началото на ноември вече са безработни, според отделно проучване на СБ.

„Дори и хората, които живеят в най-отдалечените кътчета на Либерия, където няма данни за разпространение на ебола, страдат от икономическите последици от тази ужасна болест“, коментира страши директорът в СБ Ана Ревенга.

По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) от 14 ноември регистрираните смъртни случаи са 5 177 от 14 413 заразени, мнозинството от които в трите най-засегнати африкански държави.