Венецуела, престъпленията и социализмът

В резултат на бруталното убийство на венецуелския депутат Робърт Сиера и съпругата му Мария Ерера президентът на Венецуела Николас Мадуро изнесе реч на 27 октомври, в която се закани да осъществи "чистка" и "революция" в правоохранителните сили. Заявката му дойде в отговор не само убийството на Сиера, но също така и на това на ръководителя на милицията Хосе Одреман седмица по-късно, което свидетелства за общия провал на властите в опита им за справяне с растящите нива на престъпност в страната. 

Венецуела е на второ място по убийства на процент от населението в света след Хондурас. Изследване на Gallup от 2013 г. я определи като "най-несигурната страна в света". Нагласата се споделя от много местни граждани: друг анализ на Gallup от тази година показа, че едва 19% от венецуелците се чувстват сигурни да се разхождат сами през нощта.

Мадуро отхвърли идеята, че неотдавнашното убийство на Сиера е резултат на нескопосан обир и по-скоро настоя, че става въпрос за умишлено политическо убийство. Според него престъплението е било улеснено чрез помощта на хора от самата полиция.

Дали твърденията Мадуро са верни е трудно да се прецени. Президентът обаче е напълно прав в оценката си, че проблемът с венецуелската престъпност е радикален и изисква драстичен отговор. Нещо, което обаче държавния глава не признава, е кой е истинският виновник за ширещата се престъпност във Венецуела – социализмът, пише в свой анализ Mises Institute.

Скорошeн материал на Forbes подробно описа защо венецуелската икономика се намира на ръба на пропастта. Това, което статията не споменава обаче е, че южноамериканската страна е 175-та в света по икономическа свобода – втората най-ниска позиция в Латинска Америка след Куба. Ясно е, че суровите икономически условия насърчават престъпните действия.

Но това не е единственият път, по който социализмът води до престъпност в цялата страна. Обикновено термини като "капитализъм" и "социализъм" се използват за цели държави в политически контекст, но що се касае до икономическите отношения, те могат да се прилагат и за специфични индустрии.

Предоставянето на правоохранителни услуги във Венецуела, разбира се, се осъществява по социалистически маниер, което води до цялата очаквана неефективност и лошо обслужване, които са типични за социалистическите структури. Милицията се финансира чрез задължителни вноски, а не на базата на някакъв доброволен принцип, което означава, че няма механизъм за обратна връзка в помощ на превенцията на престъпността.

Част от плана на Мадуро е да засили ролята на армията като за целта той обяви 45% ръст на личния състав. Но без пазар, който да генерира обратна връзка, няма как да се прецени колко печеливш (или нерентабилен) ще бъде този ход.

Освен това липсва конкуренция, а стимулите на полицейските служители са силно намалели. Дори засега някои от тях да са мотивирани от желанието да защитават гражданите, със сигурност има също толкова много хора, които се стремят да се възползват от своята власт. Това става чрез изнудване, сътрудничество с наркокартелите или дори политически убийства.

Human Rights Watch твърди, че "полицията се ангажира с едно от всеки пет престъпления" във Венецуела. Но корупцията едва ли се ограничава единствено до местно ниво. Престъпленията на режима на бившия президент Уго Чавес са добре документирани, а като се има предвид, че Мадуро е подбран лично от него наследник, със сигурност нищо не се е променило.

Дори и една развита страна като Съединените щати обаче не е имунизирана от вредните ефекти на социалистическите институции. На федерално ниво списъкът с корупционните скандали в САЩ не се ограничава само до Уотъргейт, а в действителност е доста дълъг и изчерпателен, отбелязват анализаторите.

За щастие има алтернатива, а именно капитализмът. Америка даде пример на света в развитието на частните охранителни фирми. Днес има три пъти повече частни охранители, отколкото полицаи в страната. Като цяло, частната охранителна индустрия е във възход с нарастващата популярност на алармените системи, сейфовете, решетките на прозорците, личните огнестрелни оръжия и т.н.

В отговор на бездействието на правителствата в предотвратяването на престъпленията Латинска Америка също отчита огромно увеличение в наемането на частни полицаи. Един от проблемите е, че повечето латиноамериканци живеят в бедност поради социалистическите икономически политики в региона и следователно не могат да си позволят такава защита.

Единственият начин Венецуела наистина да направи революция по отношение на полицейските сили и най-накрая да намали нивото на престъпността е чрез капиталистически политики. За съжаление президентът Maдуро е малко вероятно да приеме които и да е от тях, е заключението на Mises Institute.