Вътрешният одит на Международния валутен фонд (МВФ) разкритикува призивите на финансовата организация от 2010 г. за въвеждане на мерки за строги икономии, пише Financial Times. Случилото се възобновява дебата сред политиците по отношение на мерките за повишаване на данъците и намаляване на държавните разходи след финансовата криза.
След обстоен преглед на реакцията на МВФ тогава независимите оценители все пак хвалят международната финансова организация за нейната роля, но атакуват политическите съвети, които дава през 2010 г. на различни правителства, свързани със съкращаване на разходите.
Критиките напомнят за един от най-противоречивите епизоди на водената политика по време на кризата - решението за оттегляне на фискалните стимули от световната икономика през 2010 г., когато безработицата все още е много висока. Критиците обвиняват именно решението за оттеглянето на стимулите за забавянето на възстановяването.
Новият дебат е ключов, защото политическият консенсус за това, което се случи през 2010 г., ще се отрази на това дали и как ще се използват фискалните стимули при бъдещи рецесии.
МВФ призова за мащабни фискални стимули по целия свят през 2008-2009 г. и съветът на Фонда бе взет под внимание. През 2009 г. правителствата на Великобритания и САЩ поддържаха бюджетни дефицити от 10% от брутния вътрешен продукт.
След това обаче МВФ промени тактиката и отправи нови призиви – за въвеждането на строгите икономии във Великобритания през лятото на 2010 г. и затягане на политиката в САЩ по време на дебатите за дълга през август 2011 г.
„Призивите на МВФ за фискална консолидация се оказаха преждевременни за големите развити икономики, като прогнозите за растеж бяха доста оптимистични“, гласи оценката на вътрешния одит. Критики има и към опасенията на фонда за наличието на дългова криза в САЩ и Япония „въпреки че доходностите по облигациите на тези страни се понижиха до исторически ниски дъна“.
Директорът на МВФ Кристин Лагард застава зад съветите, които институцията е давала през 2010 г. Тя обаче се присъединява към базираната във Вашингтон институция през юли 2011 г.
„Имайки предвид информацията и прогнозите за растежа, налични през 2010 г., вярвам, че съветите към икономиките с бързорастящи дългови нива да преминат към премерена консолидация са били правилни“, коментира тя.
„След като става ясно, че перспективите пред растежа са се влошили, МВФ бързо е сменил курса и е преформулирал съветите към страните, където подобно приспособяване е било възможно“, добавя Лагард. С нея се съгласява и голяма част от членовете на Борда на директорите на институцията.
Но друга част вярва на независимата оценка, че призивите за фискално затягане са били прибързани и че е било грешно да се разчита силно на паричната политика.
Независимата оценка препоръчва МВФ да увеличи ресурсите си, като приключи реформата за квотите, падащи се на всяка страна. Тя обаче е отложена, защото Конгресът на САЩ не одобрява международно споразумение, постигнато през 2010 г.
Освен това одитът призовава МВФ да въведе принципи и правила, които защитават независимостта на институцията, когато работи с партньори, каквато е ролята на Фонда в т.нар. тройка кредитори заедно с Европейската централна банка и Европейската комисия.
Кристин Лагард приема първата препоръка, но остава с резерви към втората. Според нея взаимоотношенията с други организации трябва да останат „гъвкави и прагматични“.