Световната икономика е като самолет, чиито 4 двигателя трябва да работят, за да излети, а след като го направи трябва да маневрира между облаците и бурите. За съжаление, в момента само един от четирите двигателя работи като хората и това е англоезичната зона – САЩ и Великобритания, пише в The Project Syndicate професорът по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини.
Вторият двигател – еврозоната, сега се забавя след анемично посткризисно рестартиране. Европа е на един шок разстояние от изпадане в дефлация и нова рецесия. На третия двигател – Япония, му свършва горивото след една година на парични стимули. А развиващите се пазари – четвъртият двигател, изпитват рязко забавяне, след като фактори като силния растеж в Китай, близки до нулата лихви и количествени улеснения, както и суперцикъл на пазара на суровините, които през последното десетилетие подпомагаха растежа, сега го възпират.
Всичко това логично поставя въпроса дали и колко дълго ще може световната икономика да се рее с един единствен двигател. Слабостта в останалата част от света предполага скъп долар, което неминуемо ще отслаби американския растеж. Колкото е по-голямо забавянето в другите държави и колкото е по-скъп доларът, толкова по-малка ще бъде възможността на САЩ да избегне заобикалящата ги паника, дори и вътрешното търсене да изглежда силно.
Поевтиняващият петрол може и да осигурява по-евтина енергия за домакинствата и производителите, но ощетява износителите на енергия и техните разходи. И докато повишеното производство, особено в САЩ, благодарение на шистовата революция, създава натиск върху цените на петрола, същото прави и слабото търсене в еврозоната, Япония, Китай и редица развиващи се пазари. Освен това продължително ниските цени на петрола водят до спад на инвестициите в нов капацитет, което допълнително понижава световното търсене.
Междувременно несигурността на пазарите расте, а корекция тепърва предстои. Лошите макроикономически новини може да бъдат добри за пазарите, защото една бърза политическа реакция може да насърчи ръст на цените. Скорошните лоши макроданни обаче бяха лоши за пазарите заради усещането за политическа инерция.
А именно, Европейската централна банка (ЕЦБ) се чуди колко да раздуе счетоводния си баланс с покупки на държавни облигации, докато Централната банка на Япония едва сега реши да разшири мащаба на количествени си улеснения, след като повишеният през пролетта данък върху потреблението тежи на растежа, а планираното за следващата година допълнително вдигане на ставката ще отслаби растежа още повече. Също така що се отнася до фискалната политика, Германия продължава да се противопоставя на нужните за насърчаване на търсенето в еврозоната стимули.
Федералният резерв на САЩ (Фед) прекрати програмата си за количествени улеснения и показва готовност да започне да повишава лихвените равнища по-скоро отколкото пазарите очакват. Ако Фед не отложи вдигането на лихвите докато перспективите пред световната икономика не се избистрят, той рискува излитането да бъде прекратено, както и благосъстоянието на редица икономики през последните години.
Ако републиканците поемат пълен контрол над Конгреса в САЩ след изборите през ноември, политическата безизходица вероятно ще се влоши, рискувайки да се повторят фискалните спорове, които миналата година доведоха до спиране работата на правителството и бяха на крачка да предизвикат техническо просрочване на задълженията по американския дълг. В по-широк план, блокажът ще попречи на въвеждането на важни структурни реформи, от които САЩ се нуждаят, за да насърчат икономическия си растеж.
20:03 | 10.09.22 г.