Светът продължава да губи битката срещу ебола

Черният списък на епидемията от ебола продължава да расте, а светът изглежда няма адекватен отговор, пише The Economist.

Днешното разпространение на болестта се различава от всички близо 20 епидемии от идентифицирането на болестта през 1976 г., като всяка една от предишните е отшумявала, отнемайки до 300 живота.

Ситуацията днес обаче е коренно различна. Регистрираните смъртни случаи са почти 4,5 хил., а действителният им брой вероятно е много по-голям. Тежко засегнати са 3 държави – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, чието общо население наброява 20 млн. души. Епидемията все още бушува с пълна сила, разбивайки общности и прокрадвайки се в други държави в Африка, като първите случаи на заразени извън континента вече бяха регистрирани в Испания и САЩ.

Световната здравна организация (СЗО) се опасява, че броят на заразените ще нарасне до 10 хил. на седмица до декември, като 70% от тях ще починат. Ръководителят на организацията нарече епидемията „най-сериозната здравна криза в модерната епоха“.

Сега, след като светът започва да реагира на заплахата, задачата е да бъде предотвратено нарастването на броя на жертвите до стотици хиляди, ако не и милиони. Това обаче е постижимо единствено чрез устойчиво международно сътрудничество. Засега обаче именно сътрудничеството е нещо, което липсва в реакцията на света.

Както при всяка епидемия, така и при ебола най-подходящият период за предотвратяването ѝ е в началото. Първоначалната реакция обаче се забави прекалено много, докато броят на заразените изглежда се удвоява на всеки 2 до 4 седмици.

Обвиненията обаче са за после. Усилията сега трябва да бъдат насочени към защитата и ограничаването на разпространението на болестта. Тя представлява по-малък риск за богатите държави, тъй като проследяването, диагностицирането и изолирането ѝ попадат във възможностите на здравните им системи. Заплахата бива намалявана до някаква степен чрез сканирането на пътниците, въпреки че очевидно наглед здрави хора могат да пренасят болестта в латентния ѝ период.

Начинът за справяне с ебола е контрол извън Западна Африка, докато не бъде изцеден резервоарът на болестта. Тъй като тя убива бързо и се пренася единствено чрез пряк контакт, всеки болен заразява средно между 1,5 и 2,2 човека. Ако това съотношение бъде намалено, разпространението на болестта ще се забави, а ако коефициентът падне под единица, епидемията ще отшуми.

Науката също може да помогне. Ако бъдат въведени работещи методи за незабавно диагностициране, лекарите ще могат да изолират пациентите в ранен стадий, когато е трудно ебола да бъде различена от малария или холера. С течение на времето нови ваксини ще осигурят защита на световното население, но първите дози трябва да бъдат предназначени за медицинските лица, за да бъде преодолян големият недостиг на хората, склонни да се изправят лице в лице с болестта.

Междувременно светът трябва да се бори срещу болестта и по старомодния начин. СЗО постави за цел 70% от погребенията да бъдат извършвани безопасно и 70% от случаите да бъдат изолирани на място или в клиники в период до 60 дни.

Този план обаче ще се провали, ако хората нямат доверие на съветите на институциите. Страхът и подозренията се разпространяват по-бързо дори от вируса. Конспиративните теории са във вихъра си, а хората са склонни да се опитват да избягат от клеймото на еболата, залъгвайки се, че са хванали нещо друго. Съществува цял черен пазар за смъртни актове, така че семействата да могат да погребват близките си в местните гробища. Добрата новина е, че започва да се разпространява по-безопасно поведение на хората в начина, по който те се поздравяват и прибягването до бързи погребения, изключващи ритуалите на целуване и докосване на покойника.

Без повече центрове за лечение и обгрижване на болните планът също е обречен на провал. В Либерия има 620 легла за лечение на заразени с ебола, а страната се нуждае от 5 пъти по толкова. Месечната издръжка на клиника със 70 легла струва 1 млн. долара, като в нея са нужни по двама или трима души персонал за всеки болен. САЩ, Великобритания и Световната банка са обещали почти 2 млрд. долара. Обещанията за дарения идват бързо, но по-трудното е бързото изграждане и снабдяване на центровете.

Ебола заразява всичко. Хората стоят настрана от полетата и пазарите, като цената на хляба от маниока се е увеличила почти двойно и съществува риск от глад. Деца осиротяват, затварят се бизнеси, а политическите и племенните борби се ожесточават. А това единствено ще направи ебола по-трудна за побеждаване.

Епидемията е тест за Западна Африка. Тя обаче е и изпитание за глобализиращия се свят. Положението в бедните квартали на Фрийтаун е по-близо до Лондон  от когато и да било. Някои страни, като Куба и „Лекари без граници“, реагираха на заплахата. Много други обаче все още не са.