Отношенията между Москва и Киев продължават да се влошават, надеждите за намиране на дипломатическо решение се смаляват, а Украйна задвижи междувременно план за присъединяването си към НАТО, което от своя страна не се харесва на Русия.
Настоящата криза отразява централните проблеми пред членовете на НАТО, с които те трябва да се занимаят на срещата си на върха. А именно ще бъде ли принуден Алиансът от повишената агресия от страна на Русия да увеличи разходите си за сигурност?
„Ако една страна е зависима от НАТО като един вид застраховка за сигурността си, тогава ще трябва да плати застрахователната премия за тази защита", казва Дъглас Лют, посланик на САЩ в НАТО, цитиран от Wall Street Journal.
Американците се оплакват от известно време, че им се налага да плащат голяма част от сметката, за да защитават своите съюзници в Европа. На Съединените щати се падат около 73 на сто от годишните военни разходи на страните от Алианса в размер на около 1 трлн. долара. А някои американски политици не искат вече страната им да участва в тази игра. Те настояват за по-голямо участие на други страни, особено в контекста на обновената заплаха от страна на Русия.
Предвид последните развития генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен осъди тази "сериозна ескалация" и отхвърли - както той ги нарича - "празните опровергавания" на Москва.
В петък пък Украйна реши да възобнови преговорите за членство в НАТО. Премиерът Арсений Яценюк заяви, че неговото правителство ще представи законопроект за "край на статута на необвързаност и ще поеме по пътя към членство в НАТО". НАТО от своя страна заяви, че тя уважава това решение, обаче е възможно от подаването на искане за членство до реалното членство да минат няколко години.
Когато НАТО се събере в Уелс в четвъртък и петък, президентът на САЩ Барак Обама и 27-те съюзнически лидери ще трябва да обсъдят стратегии за Украйна, Афганистан и други страни в криза. Вторият ден ще бъде посветен на завършване на споразумението за по-високи военни разходи. Какви точно бюджетни натоварвания ще имат индивидуалните членки, вероятно ще бъде най-горещо дискутираният въпрос.
Предстоящата среща се считаше за особено важна още преди избухването на конфликта в Украйна. Основаният през 1949 г. Алианс в продължение на 40 години се бореше срещу заплахата от това съветските танкове да не се затъркалят към Западна Европа. От края на Студената война Алиансът проведе мисии на Балканите и в Афганистан. През миналата година, когато мисията в Афганистан бавно заглъхна, а Русия все по-често се възприемаше като съюзник, в рамките на НАТО започна да се търси ново целеполагане.
Но сега Путин задуши тези обсъждания в зародиш. На срещата в Уелс вероятно ще сме свидетели на трета фаза в развитието на НАТО - завръщане към корените, към защитата на Европа. Русия, която междувременно се разглеждаше като партньор, се превърна отново в заплаха.
„Това е един от четирите или петте най-критични моменти в историята на съюза", заяви Никълъс Бърнс, посланик на САЩ в НАТО от 2001 г. до 2005 г. „Путин отново раздели Европа".
Западните военни лидери бяха хванати неподготвени, когато в рамките на 72 часа Русия нахлу с голям брой войници на Кримския полуостров. За сравнение, на силите за бързо реагиране на НАТО (NRF) може да им отнеме до 30 дни, докато са готови за акция. Досега те бяха използвани само веднъж - след земетресението през 2005 г. в Пакистан. „Всички са единодушни, че това вече не е подходящ метод", казва водещ западен дипломат.
Лидерите на НАТО ще одобрят на заседанието си създаването на нови сили за бързо реагиране. Новото специално звено за бързо реагиране би могло да бъде от около 3 до 5 хил. войници, които да достигат до мястото на кризата за срок от до 2 дни.
Също така на Изток следва да бъде създаден един постоянен команден център - по възможност в Шчечин, Полша. Очаква се, че страните членки на НАТО ще извършат военни учения близо до Русия. Това трябва да гарантира, че ако Москва отново предприеме инвазия с 40 000 войници, този път НАТО ще е готова.
„Една армия премина през международно призната граница и анексира част от независима държава“, заяви наскоро в интервю американският генерал Филип Брийдлав, новият върховен главнокомандващ силите на НАТО. „Ние трябва да сме в състояние в бъдеще да реагираме на това“, казва той.
преди 10 години "За последните пет години Русия увеличи военните си разходи с 50%, докато Алиансът ги сви с 20%" - Все пак е добре да се напишат и базите откъдето се тръгва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Нормално е да има Обединени военни сили в ЕС. НАТО обаче е ненормално, щото там има САЩ и останалите. Да обаче проблемите на ЕС са проблеми на ЕС а не на САЩ, САЩ всъщност има интерес от слаба европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Украйна не е сгрешила........грешат само Мислещите..а украинците НЕ са от тях........................НАТО скоро ще се изчерпи следствие Вътрешни противоречия..----има Главаима Ръкаима и МашИ , които вадят кестените от огъня.........първо ще изпищят машИте , след това-РъцетеГлупаци винаги са съществували , но Гладът е по-силен от Тока ;(това е цигнска мъдрост , но работи ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Украинците реално бяха във военен съюз с Русия, като чрез договора от Будапеща Русия им гарантираше териториалната цялост! :) Не мисля, че ще се намери втори ***, който да повтори грешката на украинците! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Наистина проблемът на НАТО е САЩ - просто не са в Европа, а пък дърпат конците на НАТО и превръщат останалите дъражави в свои пудели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години NATO просто требе да се разтури.И да се създаде военен същз Европа Русия.Русия трябва да стане член на ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години NATO просто требе да се разтури.И да се създаде военен същз Европа Русия.Русия трябва да стане член на ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар