Застрашава ли черният пазар развитието на бизнеса?

От ляво често виждаме напрежение между онези, които искат да помогнат на бедните, и тези, които искат да помогнат на правителството. Един скорошен пример за това е предложението за забрана на парите в брой, представено от икономиста в Харвард Кенет Рогоф.

В същността си тезата е насочена към паричните потоци към черния пазар, които според експерта правят по-трудно за правителството прокарването на отрицателни номинални лихвени проценти. Всъщност фактът, че паричните средства благоприятстват черния пазар е една от най-големите ползи за бедните, които не могат да си позволят да се придвижват в регулаторните гъсталаци, поставени от скучаещите бюрократи от името на силните. Единственият избор, пред които те са поставени, е да се борят с тежките бюрократични апарати, или да създадат неформален бизнес.

Последните дебати около компанията за транспортни услуги Uber напомниха за безкрайните барикади, поставени от правителствата на пътя на предприемачите, особено пред тези от дребния бизнес. Всъщност, ако ги нямаше правителствата, кой щеше да тормози частния сектор? Властите определено се справят с тази си роля, пише в свой анализ за Mises Institute икономистът и преподавател в Университета Фън Чиа в Тайван Питър Ондж.

Жертвите на този произволен тормоз са малките фирми, които нямат възможността да пишат чекове на свои политически кръстници. Никога няма да узнаем колко много фирми не са реализирали дейност, срещайки отпора на високите регулаторни разходи. Тези неосъществени предприемачески идеи са като неизкупените алтернативите в притчата за счупения прозорец на Фредерик Бастиа. Броят им със сигурност е голям.

През 2011 г. Kauffman Foundation установи, че 54 на сто от американците на възраст 18-34 години или искат да започнат бизнес, или вече са го направили. В същото време проучване на oDesk и Millennial Branding показа, че 35 на сто от 18-35-годишните са стартирали собствен бизнес, докато други 72 на сто биха искали да се откажат от работата си и да поемат по техния път.

Посочената група не е никак малка, тъй като говорим за повечето американци. Обърнато в реториката на политиците, говорим за повечето избиратели.

Подкупите, разбира се, позволяват на тези хора да започнат бизнес без регулаторен тормоз. Те плащат под масата, за да могат да свият част от регулаторните разходи. В същото време обаче, за да може да се развият – да отворят франчайзи в цялата страна, да речем, трябва да се регистрират и да платят тези разходи. Те вече обаче са достатъчно големи, за да си ги позволят и в крайна сметка властите отново печелят.

С други думи, черният пазар е "рисков капитал" за бедните и младите. Подкупите осигуряват ранен стадий на имунитет от регулаторните тежести, които в противен случай задушават малките предприемачи.

Във втората част на предложението си Рогоф ни отвежда към цялата икономика. Той иска въвеждането на отрицателни лихвени проценти и обвинява подкупите, че правят вземането на подобно решение по трудно. Тук икономистът издава невежеството си по отношение на тезите за бизнес цикъла на класическия и австрийския икономикс. Извън областта на изкривената кейнсианска реалност, реалната икономика е поставена под натиск, именно когато правителството успява да прокара ниски лихвени проценти. Твърде евтиното финансиране води до повече лоши кредити и реализирането на неустойчиви проекти.

Очевидно е, че предложенията на Кенет Рогоф ще увеличат неравенството, бедността и ще повишат бариерите пред просперитета. Говорим за стандартен социалистически модел – погуби сиромаха и после обвини богатите за това. "Ускоряване на противоречията", както Ленин го нарича.