Всеизвестен факт е, че Втората световна война (ВСВ) е най-разрушителният въоръжен конфликт в историята на човечеството. Повечето страни, взели участие в сраженията, претърпяват огромни щети, губейки както човешки животи, така и икономическо развитие.
Конфликтът противопоставя два основни лагера – Съюзниците срещу Тристранния пакт. В основата на Антихитлеристката коалиция стои както военното, така и политическото и икономическо сътрудничество между западните съюзници, СССР и Китай.
Коалицията включва Обединеното кралство (присъединило се към пакта през 1939 г.), Полша (1939 г.), Франция (1939 г.) , Белгия (1940 г.), Гърция (1940 г.), Холандия (1940 г.), Югославия (1941 г.), СССР (1941 г.), САЩ (1941 г.), Китай (1941 г.) и няколко други по-малки държави.
Ответната страна заемат Германия (1940 г.), Италия (1940 г.), Япония (1940 г.), Румъния (1940 г.), Унгария (1940 г.), България (1941 г.) и няколко други държави.
Съюзниците
СССР
Съветският съюз претърпява най-тежки загуби сред всичките страни в т. нар. Антихитлеристка коалиция. Според оценки от 1993 г., актуализирани през 2010 г., общият брой на жертвите, изгубили живота си вследствие на войната, е 26,6 млн. души.
Населението на СССР се завръща на предвоенните нива чак 30 години по-късно. Икономиката на страната е унищожена. Около 25% от националното богатство е изгубено. Изцяло или частично унищожени са повече от 1 700 града, както и 70 000 села и почти 32 000 фабрики. Индикаторите за дейността в промишления и селскостопанския сектор до края на 1945 г. са били далеч под предвоенните стойности.
По време на първия следвоенен 5-годишен план до 1950 г. са отново издигнати 6 200 големи предприятия. Според официални данни през същата 1950 г. обемът на промишленото производство в СССР превишава предвоенните стойности със 73%, пише в свой анализ руският портал "Вести". Според други оценки през 1953 г. производството на стомана в СССР се е удвоило в сравнение с нивото през 1940 г.
При селското стопанство нещата обаче не стоят толкова оптимистично. През 1945 г. обемът на производство на селскостопанските стоки е с 50% по-малък спрямо отчетеното през 1940 г. Средният добив през 1949-1953 г. пък възлиза на едва 7,7 тона продукция на хектар при 8,2 т/ха през 1913 г. Популацията на едър рогат добитък през 1953 г. пък е по-малка, отколкото през 1916 г.
Допълнително предизвикателство за възстановяването на съветската икономика е разделението на света на два враждуващи лагера. Това води до значително намаляване на външната търговия със Западните страни. В периода 1945-1950 г. съветските въшнотърговски взаимоотношения със Запада намаляват с 35%.
САЩ
Щатите не вземат пряко участие в първите години на войната в Европа. ВСВ като цяло не застига северноамериканския континент, поради което регионът избягва мащабни разрушения и масова смърт на цивилни.
Периодът за американската икономика се характеризира най-вече с Новия курс на президента Франклин Рузвелт. Въпреки това според много експерти ВСВ помога на САЩ да се справят с последиците от Голямата депресия, започнала през 1929 г.
Програмата "Заем-наем" – схема за подпомагане на съюзниците на САЩ, се превръща в един от най-важните източници на обогатяване на страната по време на войната. Концепцията на програмата дава на американския президент пълномощия да подпомага всяка страна, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ. Законът за "Заем-наем", приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 г., предвижда доставените технически материали, унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, да не подлежат на заплащане. Същевременно обаче доставеното имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, е заплащано напълно или частично на базата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.
Повишената роля на държавата се увеличава драстично в публичния сектор. Правителството е основен клиент в производството на оръжия и боеприпаси. Разходите се засилват с оглед на мащабното строителство на нови заводи. Покрай това започва да се развива и цветната металургия и металообработката.
В разгара на войната САЩ произвеждат 60% от цялото световно промишлено производство. През 1948 г. делът на американската икономика възлиза на 50% от световното производство на въглища, 64% – на петрол, 53% – на стомана, 17% – на зърно. След ВСВ в САЩ се концентрира и около 2/3 от световното производство на злато.
Значителна роля в реконструкцията на европейските страни и Съединените щати играе т. нар. "План Маршал". Той е предложен от държавния секретар на САЩ Джордж Маршал в речта му в Харвардския университет през юни 1947 г.
Планът предоставя помощ на Европа, като се гарантира, че използването на средства ще бъде насочено към растеж и финансова стабилност, както и на разширяване на търговските взаимоотношения със САЩ.
Участие в плана взимат 16 европейски държави, включително Великобритания, Франция, Италия, Западна Германия и няколко други страни. В рамките на 4 години САЩ отпускат по програмата приблизително 13 млрд. долара.
Повече от две трети от тази сума в крайна сметка се изразходва за закупуване на американски стоки. Благодарение на Плана Маршал САЩ укрепват позициите си на европейския пазар и се отървават от излишната продукция в страната.
Великобритания
Икономиката на Британската империя навлиза с множество колебания във ВСВ. Националното стопанство работи неравномерно – от една страна в нови индустрии се наблюдава увеличение, но от друга старите стълбове на местната индустрия се намират в стагнация. Наблюдава се намален въгледобив и производство на желязо.
ВСВ допълнително отслабва Великобритания. По време на войната страната губи около една четвърт от националното си богатство. Разходите по военните действия възлизат на приблизително 25 млрд. паунда. Това неминуемо довежда до утрояване на британския публичен дълг в периода 1940-1945 г.
Дейността на британската въгледобивна промишленост намалява с 21 на сто. Същевременно данъчното бреме на глава от населението се покачва повече от три пъти, а разходите за живот скачат със 72 на сто.
В годините малко след войната Великобритания действително е на ръба на фалита. Тя е спасена само и единствено от англо-американското споразумение за кредитиране, в преговорите за което участва и нашумелият тогава икономист Джон Мейнард Кейнс. Последният транш за изплащане на кредита бе осъществен от Лондон през 2006 г.
Въпреки че през вековете много страни са били под влиянието на Британската империя, разпадането на колониалната система видимо довежда до силно избледняване на икономическите позиции на поданиците на Кралицата.
13:06 | 14.09.22 г.