Прекалено ниската производителност на работната сила на Бразилия е най-голямата спънка пред нейната икономика и ако най-голямата южноамериканска страна иска растеж, то тя трябва да събуди своите граждани от 50-годишната им дрямка, пише Economist.
С изключение на едно кратко оживление през 60-те и 70-те години производителността на бразилския работник или пада, или остава инертна през последния половин век. Общата производителност на труда, която измерва ефективността на използване на капитала и труда, в момента е по-ниска, отколкото е била през 1960 г. Тя съставлява 40% от БВП на страната между 1990 и 2012 г., в сравнение с 91% в Китай и 67% в Индия, по данни на консултантската компания McKinsey.
Ако бразилската икономика иска да надхвърли досегашния си годишен растеж от 2%, то жителите ѝ трябва да станат по-продуктивни, казва Регис Бонели от бизнес академията Fundacao Getulio Vargas.
Бразилия инвестира едва 2,2% от своя брутен вътрешен продукт в инфраструктура, което е много под средното за развиващия се свят ниво от 5,1%. Едва 254 патента пък са били издадени през 2013 г., спрямо 278 хил. в САЩ.
Разходите за образование в Бразилия като процент от БВП са нараснали до равнищата, регистрирани в развитите страни, но въпреки това качеството му остава ниско, като бразилските ученици са сред най-зле представящите се на стандартизираните тестове.
Една от не чак толкова очевидните причини за ниската продуктивност на бразилските компании е лошото им управление. Въпреки че нивото на управление в най-добрите фирми в страната достига това в САЩ и Европа, количеството на неефективните предприятия е огромно.
Данъчните облекчения за компании с оборот не по-голям от 3,6 млн. реала (1,6 млн. долара) привличат много незаконни бизнеси към регулираната икономика, но обезсърчават компаниите да се стремят към растеж.
Голяма част от работодателите предпочитат да наемат свои доверени близки приятели и роднини, вместо непознати, макар и по-квалифицирани служители, страхувайки се да не бъдат измамени или съдени за нарушаване на трудовите закони, които защитават работниците. Резултатът от това е още по-висока непродуктивност. Но вместо да фалират, ниско продуктивните компании успяват да просъществуват благодарение на държавната закрила, която ги защитава от конкуренцията.
Протекционизмът е друг проблем, ограничаващ производителността. Протекционистичните мита върху технологичния внос, като например брутния данък от 80% върху чуждите смартфони, правят много повишаващи продуктивността устройства невъзможно скъпи, казва Хосе Шайнкман от Колумбийския университет. Вместо да купуват по-евтини и по-добри чуждестранни продукти, компаниите трябва да плащат повече за по-некачествени местни такива.
Все пак има решение на проблема и то може да бъде намерено в миналото, смята Маркос Лишбоа от академията на Insper. През 60-те години се наблюдава период на увеличение на производителността като резултат от серия либерални реформи, предизвикани от години на индустриална политика, близка до автаркия (икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват – бел. ред.). В началото на новия век също се стига до слаб ръст, отново последвал мерки на либерализиране, приложени десетилетие по-рано с цел да се предотврати хиперинфлацията.
Лишбоа посочва два положителни примера от близкото минало. Земеделието е дерегулирано през 1990 г., достъпът до чуждестранна техника, торове и пестициди, както и обединяването на имотите е позволено. Няколко години по-късно се прилагат големи реформи във финансовата система, за да се увеличи предлагането на кредити и да се насърчат капиталовите пазари. В резултат и двата сектора подобряват ефективността си с по около 4% всяка година през последвалото десетилетие, а Бразилия става един от най-големите производители на соя в световен мащаб.
Винаги е трудно да бъдат премахнати регулациите, посочва Лишбоа. Но за да продължи да расте бразилската икономика и след 2020 г., когато работоспособното население ще започне да намалява, тя ще трябва да се изправи срещу своя проблем с производителността. Докато не го направи, тя рискува да изпадне в още по-дълбока дрямка.