Конференцията Rise Up Egypt се оказа възможно най-добрият начин за представяне на египетската старт-ъп сцена. Събитието се проведе в Кайро, в близост до площад Тахрир, който се превърна в център на много от скорошните вълнения в града.
По време на двата дни, в които се състои конференцията, военните са на улицата, а всички пътища към площада са блокирани от бронирани превозни средства.
Какво правят младите предприемачи, които участват в конференцията? Открили са начини да заобикалят препятствията. Ако една улица е блокирана, те опитват следващата, по-следващата и т.н. Евентуално откриват път напред. Това определено е по-бавният вариант от прекия маршрут и отнема повече време, но участниците нямат избор. Това е и перфектната метафора за случващото се със стартиращите компании в Египет, съобщава The Wall Street Journal.
Младите жители на Кайро пренасочват духа от площада в друга посока.
„Много от хората, които се бяха фокусирали върху начините да изразят гнева си, сега използват тази енергия за други неща – предприемачество и социални проекти“, отбелязва Ахмед Ел Алфи, основател и представител на Sawari Ventures, компания, занимаваща се с рисков капитал. По думите му тези хора се опитват да канализират енергията и способностите си в нещо, което може да има възвращаемост.
Пример за това е Май Медхад, която в момента е главен изпълнителен директор на стартираща компания за организиране на събития, наречена Eventtus. Преди да се заеме с това е работила в по-голяма компания като софтуерен инженер. Революцията, която дойде в отговор на действията на бившия президент Хосни Мубарак, дава смелост на младата жена да се откаже от работата си и да създаде своя фирма.
„25-и януари 2011 г. ни доказа, че можем да променим нещата. Ние разполагаме с мощен инструмент – нашите гласове“, твърди тя.
Но ако събитията от 2011 г. са искрата, която даде тласък на египетските нови компании, какво направиха демонстрациите от миналия 30-и юни? Тълпите се върнаха на площада, за да поискат оставката на тогавашния президент Мохамед Морси. Военните се връщат обратно на улиците.
Според Басем Файек, съосновател на образователна старт-ъп компания SkillAcademy, случващото се не потушава пламъка на младите предприемачи, но прави живота им много по-труден.
Налага се екипът на Файек да напусне мястото, на което работи, но въпреки това продължава дейността си в социалната мрежа Google +, която позволява споделянето на документи. Според него случилото се е много голямо предизвикателство, което обаче помага на компанията да се научи да бъде по-гъвкава.
Едно от нещата, които събитията от 25-и януари и 30-и юни правят, е да променят перспективите. Египетската бюрокрация се задушава, но по думите на Файек, компанията му успява, въпреки че поема наистина голям риск. От своя страна Ел Алфи смята, че младите хора са променили отношението си към провала.
„По-голямата част от хората в Египет ще ви кажат, че да фалираш е нещо жалко. Въпреки всичко ще ви кажа, че тази идея остава в миналото, когато видиш младите инвестиционни банкери и анализатори да скачат с главата напред към полицейските щитове. Те не се страхуват от провала, а просто искат нещо по-различно“, отбелязва Ел Фаик.
Според много от нагласите на хората те са се променили. Голяма част от египтяните виждат живота като игра с нулев резултат, ето защо е необходима културна промяна.
Отърсването от годините на държавна намеса във всяко кътче на обществото няма да е лесно, смята Карим Хюсеин, бивш вицепрезидент на инженерната компания WebMD.
„Тъй като сме живели в тази много силна социалистическа система, очакването на хората е, че правителството ще направи много за тях. Обществото очаква твърде много“, категоричен е той.
Повечето предприемачи и инвеститори нямат търпение да се разграничат от досегашната политика на Египет, не защото са подкрепяли или не правителството, а защото я виждат като ирелевантна по отношение дейността на техните компании.
Файек, който преди е бил тясно свързан с една от новите политически партии в страната, казва, че е видял сърцевината на нещата и това не е правилният начин за промяна на ситуацията в страната му. „Тя е това, което правим“, отбелязва той.