Това, което се провали в Германия, успя в Австрия. За първи път в австрийския парламент ще влезе партия, която е противник на Европейския съюз (ЕС). Тя е основана от милиардера Франк Стронах и събра 5,8% от гласовете на последните избори.
Изглежда, че евро-скептицизмът е едно от новите политически движения, свързани с резултатите от присъединяването към европейския проект. Но това не е нищо ново за европейските лидери, тъй като по времето на социализма сред събиращите се в Брюксел, да обсъждат бъдещето на ЕС политици, преобладаваха песимистите.
Основната причина за песимизма са икономическата стагнация, безработицата сред младите и така нареченото изгубено десетилетие. Основният проблем и сега не е във волята и възможността на политиците да обяснят какво се опитват да направят, а прекомерните ограничения, задлъжнялост, високи данъци и елиминиране на движещите пазарни сили.
Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава да не променя монетарната си политика, всички основни лихвени проценти бяха оставени без промяна. Единствената промяна можеше да дойде от обявяването на трети кръг за отпускане на дългосрочни евтини крадити, но Марио Драги не обяви нищо такова. Освен това изпитахме напрежението от политическите събития в Рим, но в крайна сметка след развръзката в Брюксел и ЕЦБ можеха да си поемат дъх. В противен случай може да видим какво на практика означава механизма OMT за неограничено изкупуване на облигации. Засега обаче, всичко остава спокойно.
През летния период Франция отбеляза малък икономически растеж. Изненадата дойде след това, като по всичко изглеждаше, че усилията на президента Франсоа Оланд да обърне тенденцията при безработицата, дават резултат. Безработицата падна с 1,5 процентни пункта през август, намалявайки за пръв път от 27 месеца. Ентусиазмът обаче не трая дълго, след като се оказа, че е допусната грешка в резултатите. Безработицата все пак беше намаляла, но с между 0,7 и 0,9%, а не удивителните 1,5%.
Испания предвиди държавният ѝ дълг да достигне почти 100% от БВП, по-точно 99,8%. Четири дни по-късно финансовият министър се поправи на 98,9%, но цифрите не са важни. Важна е тенденцията, а тя е много ясна. През 2011 испанският дълг възлизаше на 68,5% от БВП, 85,9% през 2012, а сега премиерът Мариано Рахой смята, че тази година държавният дълг ще достигне 94,2% от БВП. Определено Испания представлява сериозен проблем за ЕС.
Японската централна банка също изобщо не е променила политиката си. Управителният съвет на банката реши да продължи да увеличава паричната маса с годишен темп от около 60-70 трилиона йени. Това ще става с покупки на правителствени облигации, борсово търгувани фондове (ETF) и дялове във фондове за инвестиции в имоти.
През изминалите седмици всички следяха САЩ. Въпросът за тавана на дълга и така нареченото спиране на федералното правителство влияеха на пазарите през цялото време. Честно казано, никой наистина не мислеше, че таванът няма да бъде вдигнат. Той трябваше да бъде. Иначе щеше да настъпи тотален хаос.
Факт е, че всички инвеститори бяха обърнали поглед към САЩ. Американските банки например, също се страхуваха от масовата реакция и препълниха банкоматите в случай на панически тегления. Но трябва да споменем два интересни факта около тези събития.
Първо, така нареченото спиране не е реално. Всичко си работеше както винаги, след като 85% от „жизненоважните“ държавни дейности продължават и по време на блокирането на държавата. И всички знаят, че е невъзможно таванът на дълга да не бъде вдигнат. В момента държавният дълг на САЩ е повече от 106% от БВП, или $16 трилиона, и расте. Така че основният въпрос е кога това ще приключи.
А това ще стане тогава, когато инвеститорите станат настина предпазливи в заемането на пари на американското правителство. Или иначе казано, то ще продължи да вдига тавана отново и отново и това сега далеч няма да е последния път, когато го прави.
03:18 | 02.09.22 г.