Държавният монопол, или имаме ли избор в сферата на образованието

В основата си принципите на свободния пазар оспорват правителствените ограничения за достъп до пазарите на потребителски стоки. Съществуват множество официални обосновки на ходовете от този калибър, като в същината си те достигат до едно и също: "Клиентите не знаят какво е най-доброто за тях". Те не знаят какви продукти да купуват и какви цени да плащат. Хората в действителност са печално невежи за това, от което наистина се нуждаят.

Това продиктува необходимостта държавата да навлезе триумфално на пазара да приложи система от изготвени от чиновниците регулации, които ще направят живота на всекигу по-добър, се казва в анализ на Mises Institute.

Един от мотивите за това е, че рекламите заблуждават потребителите. Клиентите пък от своя страна не са в състояние си изградят веригата на измислени факти, които рекламния бизнес им предоставя. Интересно е, че едни и същи рекламни агенции, наети от компаниите да продават продукти, същевременно са наемани и от партиите да произвеждат политически PR в предизборни времена.

С други думи, рекламата е приета като легитимен начин да се мотивират хората да предприемат действия по време на политически кампании, но е поставена под съмнение, когато става въпрос за стоки и услуги.

Хората, в качеството им на избиратели, би следвало да са в състояние да извършват прецизни решения въз основа на рекламата. От друга страна, същите тези хора, в качеството им на клиенти, не са в състояние да маневрират прецизно сред рекламите на стоковия асортимент. Напълно нелогичен факт, но работещ с пълна сила що се касае до правителства на Запад.

Трудно осъзнат от множество етатисти, но същевременно безусловно работещ закон, е, че всеки път, когато държавата се намесва в даден пазар, за да ограничи действията на субект, това води до покачване на стойността на стоката, респективно услугата. Клиентите изпадат в ситуацията да не са в състояние да купуват продуктите, които искат, на цената, която са готови да платят.

Така производителите, които в противен случай биха инвестирали, са принудени да се преориентират към други пазари, които впоследствие се оказват далеч по-печеливши. Подобни действия имат пряка рефлексия и върху самите потребители, които са принудени да се задоволят с ограничени, следователно по-малко подаващи се на конкуренцията стоки.

Добър пример за фукнционалността на тези принципи е пазарът на образование. Да, пазарът, защото образованието е услуга, зависеща от множество фактори, като цена, конкуренция, мотивация и т.н. Предлагането на услугата образование е ограничено от наложените ограничения върху академичното сертифициране.

Учителите трябва да минат през определена държавно регламентирана квалификация, за да имат право да преподават във финансираните от данъците училища. Това стеснява преподавателския кръг, който законосъобразно може да бъде използван от образователните институции, което от своя страна ограничава периметъра и на конкуренцията.

Свободният пазар се основава на отворения вход и конкуренцията. Конкуренцията пък несъмнено се трансформира в качество. Някои родители искат много качествено образование за децата си и са готови да платят много пари, за да го осигурят. Други пък не могат да си позволят най-доброто образование за децата си, тъй като не разполагат с достатъчно средства. В този смисъл, образованието се влияе от конкурентните фактори и по-находчивите предприемачи ще усетят зейналата пазарната ниша за по-евтино образование и при необходимост ще го предоставят.