Вече 30 години Рон Пол иска революция. Не реформи, а промяна в цялостното мислене на хората, или както самият той го нарича "Революция на свободата".
В голяма част от този дълъг период обаче бившият щатски конгресмен е бил сам в мисията си да убеди хората в най-важното нещо – личната им свобода. Никой обаче не може насила да бъде принуден да бъде свободен. Всеки трябва както да разбере преимуществата, така и да поеме отговорността.
Пол смята, че основите на свободното мислене трябва да бъдат заложени още от ранна детска възраст. Затова в последната си книга The School Revolution той твърди, че "не може да има цялостна революция без революция в образованието".
Бившият конгресмен от Тексас се застъпва в полза на домашното образование за сметка на общоприетите обществени норми. "Не може да има увеличение на свободата без едновременното покачване на отговорността", отбелязва Рон Пол, допълвайки и една от любимите си мисли – "Самоуправлението е в основата на свободата".
По думите му общественото образование по своята същност учи към зависимост от правителството и бюрократичното управление. "Семействата трябва да се научат да бъдат отговорни и да се самоуправляват, което подкрепя свободата. Революцията трябва да започне в семейството", смята Пол.
Но това връщане на образованието в семейството, или поне много по-близо до семейния контрол, изисква промяна в начина на финансиране. "Ако държавните училища се управляваха на местно ниво, проблемът с монополния контрол върху образованието на цялото американско население в училищна възраст щеше до голяма степен да отпадне. "Собствениците" на училищата щяха да бъдат местните училищни бордове, които да определят програмата, стандартите за дисциплина и таксите. Средствата за реформа винаги изискват промяна в източника на финансиране", посочва Рон Пол.
По думите на Пол 20% от учащите биха могли да се обучават вкъщи в търсенето на личната си свобода. Но в книгата той вижда това като началото на блокирането на настоящата обществена система. Интернет-базираното обучение намалява цената на домашното образование до степен, възприемана като оптимален вариант за много хора. "С това ниво на отказ от системата скоро ще има широк кръг застъпници на възстановяването на локалния контрол и основополагащия родителски принос в местното образование", посочва още той.
Перспективата 20 на сто от американските младежи да се обучават у дома с майките си обаче хвърли много феминистки организации в откровена паника.
"Ако искате да постигнете 20% от децата да се обучават в домашни условия, това ще означава голям спад в броя на жените в работната сила. До голяма степен именно жените правят домашното образование. Много от тях не могат да си позволят да се откажат от работата си, за да се отдадат на грижи за техните деца. Загрижена съм за застъпничеството на домашното образование на това ниво", отбелязва един от най-популярните британски журналисти Кати Кей.
Но Кей пречупва ситуацията през собствените си възгледи. Възгледи, които нямат нищо общо със свободата. За нея дори 20% от децата да се обучават вкъщи, това би било катастрофално за женската част от работната сила, така че "ние трябва да обезкуражим тази възможност за образование".
Според изследване на Forbes от 2012 г. 84% от работещите жени смятат, че оставането вкъщи е финансов лукс, към който се стремят. Нещо повече – над 35% от анкетираните негодуват срещу партньора си, че не печели достатъчно, за да направи тази мечта реалност.
Колкото повече жени разсъждават като Кати Кей, толкова повече деца ще бъдат оставени на произвола на тежката бюрократична машина, наречена държавно образование. Все по-малко родителски двойки пък ще имат времето и енергията да следят развитието на наследниците си.
Истината е, че Рон Пол може би надценява текущите възможности на домашното образование във времената на криза, които са обхванали голяма част от развития и развиващия се свят. Истина е обаче и че бъдещето на свободата на отделния индивид е поставено на карта. Карта, от която зависи развитието на човешката цивилизация.