Инспектирайки строежа на нова железопътна линия в Рондонополис в щата Мато Гросо, известен с големите плантации на соя, президентът на Бразилия Дилма Русеф заяви, че страната е „два века“ назад що се отнася до изграждането на железопътната мрежа, пише Financial Times.
Подобно заключение можем да направим и за състоянието на транспортната и логистичната мрежа на Бразилия. Изграждането на магистрали в страната изостава с около 50-60 години. Същото се отнася за пристанищата, градския транспорт и летищата.
Правителството прави опити да разреши проблемите. Но както двата ключови търга от миналата седмица (едната, свързана с магистралите, а другата – за добив на нефт) показват, властите трябва да побързат, защото рискуват да повлекат Бразилия до най-лошото й десетилетие що се касае до темпа на потенциален икономически растеж.
Кой е отговорен за този безпорядък? Повечето страни – развити и развиващи се – се борят с проблемите в инфраструктурното строителство и Бразилия не прави изключение.
Правителството на Русеф дойде на власт с единствената цел да обърне тази тенденция чрез изграждането на големи инфраструктурни проекти, както предвижда Програмата за стимулиране на растежа (Growth Acceleration Programme, РАС) в размера на 1 трлн. бразилски реала (332 млрд. евро).
Бразилската банка за развитие BNDES е основният източник на средствата на РАС. Погашенията по отпуснатите й кредити от 2004 г. са се увеличили от 40 млрд. реала само до 88,3 млрд. реала за първите шест месеца на 2013 г.
Въпреки огромните правителствени стимули инвестициите като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) изостават в сравнение с другите големи икономики. В края на юни делът на инвестициите бе 18,6% от БВП, като икономистите считат, че той трябва да бъде поне 22%.
Нещо тук не е както трябва.
Една от причините е липсата на способност у правителството да изпълнява. На търга от миналата седмица, например, две големи магистрали, които се рекламираха като най-добрите пътища от серията, които предстоят да бъдат предложени чрез търг в следващите месеци, участваха само частни фирми.
Едната магистрала - BR262, свързваща щата Минас Жерайс, намиращ се във вътрешността на страната, и крайбрежния щат Еспирито Санто, не привлече никакъв интерес. Офертата пропадна заради глупава грешка. Предложението включваше големи участъци, които трябва да бъдат разширени от държавния отдел, отговарящ за магистралите.
Наддаващите не искаха да поемат риска, че този отдел, който не се слави с добро име, няма да успее да приключи в срок. Не само, че частният концесионер ще отнесе глоба, той също ще изгуби приходи от магистрални такси.
Правителството отрече за съществуването на такъв риск, заявявайки, че ще предостави гаранции. Обаче е твърде късно. Объркването означаваше, че кандидатите ще се откажат да участват в търга.
Тогава дойде и проблемът при търга за петролния разлив в участъка Libra. Правителството изискваше заплащането на такса за участие, която анализаторите считаха за излишна и утежняваща процеса. Libra е първото от многообещаващите дълбочинни открития край Бразилия, които бяха предложени на търг.
Повечето от частните петролни компании като Chevron, Exxon, BP и BG не взеха участие. Разочароващ бе интереса към добивния участък, който се считаше за много атрактивен, тъй като според правителството повече от 40 компании са проявили интерес.
Критиците казват, че правителството е обсебено от идеята на всяка цена да осъществи контрол над печалбите на частния сектор, правейки проектите в Бразилия неатрактивни.
По-смешното е, че лявоцентристката Работническа партия на Дилма Русеф притежава такова инстинктивно недоверие към частния сектор, че иска да създаде нов вид икономическа система – капитализъм с нестопанска цел.
Русеф настоява, че правителството прави всичко, за да осигури достатъчно възвръщаемост на компаниите в частния сектор. Тя обвинява управляващите в щата Еспирито Санто за възражението им относно магистралните такси.
При всички случаи, със забавянето на сегашната поредица от търгове за пътища, Русеф има малко време, за да вдигне инфраструктурната си програма на крака. В Бразилия наближават почивните дни заради карнавала в периода от декември до февруари и заради Световното първенство по футбол през юни. След тях идват изборите за нов президент, които се очаква да бъдат през втората половина на 2014 г.
Ако проектите бъдат отложени до 2015 г., те няма да бъдат довършени и до 2020 г. Имайки предвиди и слабия напредък на икономиката през последните три години, Бразилия рискува да навлезе в десетилетие на слаб икономически растеж. Може и да не са два века, но в ерата на глобализацията, едно десетилетие е твърде голяма загуба на време.
21:43 | 07.09.22 г.