Кредитният бум в Бразилия не вещае нищо добро

През изминалия уикенд Бразилия претърпя малка банкова паника, предизвикана от фалшиви слухове относно държавния социален фонд, пише CNBC. Според анализатор обаче реалният въпрос пред бразилската банкова система е прекомерният кредитен бум.

Нийл Шиъринг, главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics смята, че стремителният ръст на кредитите в Бразилия през последните 10 години е увеличил риска от рязкото им затягане.

„Опитът показва, че държавите с подобен силен ръст в даден момент претърпяват кредитна криза.“

Слухове през уикенда, че социалният фонд Bolsa Familia ще бъде ликвидиран накара хиляди в североизточната част на страната да се втурнат да теглят от субсидиите, изплащани от Brazil's Caixa Economica Federal. Банковата паника не е свързана толкова с кредитоспособността на банката, а с опасенията на бедните хора за получаването на месечните им социални помощи.

Шиъринг обаче предупреждава, че дългосрочни проблеми започват да набъбват под повърхността. „Кредитът не може да продължи да е двигател на растежа. Банки като Caixa кредитираха масирано жилищния сектор, в който има знаци за балон.

„Просрочените кредити нарастват, а потребителското доверие спада. Това, което наблюдаваме е растеж на базата на кредита, който започва да достига тавана си, т.е. е неустойчив.“

Не се очертава системна банкова криза, тъй като правителството има достатъчно активи, за да я предотврати, но не изключвам фалита на една-две банки, които са отпускали много кредити на домакинства с ниски доходи, казва икономистът.

Не всички обаче са толкова загрижени за рисковете от кредитния бум в Бразилия. Според Джеймс-Локхарт Смит, анализатор за Латинска Америка в Maplecroft, спрямо Запада страната изглежда добре със съотношение кредити/БВП от само 53%. Според Шиъринг обаче, ако се включат емисиите корпоративни облигации и заемите, отпуснато от бразилската държавна банка за развитие, то съотношението би скочило до 80%, като се е удвоило през последните 10 години.

Растежът на бразилската икономика се забави сериозно в последните години, като през 2010 г. бе 7,5%, докато за тази се предвиждат само 3,2%, а наскоро 100 икономисти и анализатори, запитани от централната банка, снижиха прогнозата си за растежа до 3%.