Как инвеститорите в облигации могат да избегнат "финансовата репресия"

10-годишните щатски ДЦК напоследък носят 1,5-2%, а доходността на краткосрочните е близо до нулата. Дори инфлацията да остане около 2% годишно през следващото десетилетие (каквато е целта на Фед), държавните облигации ще имат отрицателна реална възвръщаемост, пише Бъртън Малкил*, цитиран от CNBC. Ако пък лихвите се повишат до по-нормални нива инвеститорите в облигации ще претърпят съществени капиталови загуби. Лихвите са ниски и в Европа и Япония. Няма икономики убежища, където спестителите да могат да постигнат положителна реална възвръщаемост от държавните облигации

Повечето развити държави са обременени от прекалено големи дългове. Правителствата са затруднени в съкращаването на разходите. Лесното решение според политиците е да се държат лихвите на изкуствено ниски нива, надявайки се с времето инфлацията да „изяде“ реалната стойност на правителствените дългове.

Този процес, известен като „финансова репресия“, не е чак толкова мека форма на дългово преструктуриране, като инвеститорите в облигации са сигурните губещи.

Гледали сме този „филм“ преди в САЩ. След Втората световна война съотношението дълг/БВП достига връх от 122% през 1946 г. - по-високо дори от сегашните около 100%. Тогава отговорът бе запазване на лихвите на ниските военни нива за няколко години и след това позволяване те да нараснат плавно след 1950 г. Умерената до висока инфлация намали съотношението дълг/БВП до 33% през 1980 г., но това бе постигнато за сметка на инвеститорите в облигации.

Последният път когато лихвите бяха толкова ниски бе през 40-те години. Инвеститорите в облигации през 50-те и по-късно понесоха двоен удар. Не само, че лихвите бяха изкуствено занижени в началото на периода, но те претърпяха и капиталови загуби, когато бе позволено лихвите да се повишат.

В резултат инвеститорите в облигации получиха минимална номинална възвръщаемост и отрицателна реална за периода. Вероятно в момента навлизаме в подобен период. Какво могат да направят инвеститорите в облигации?

Има две разумни стратегии. Първо, потърсете облигации с умерен кредитен риск, които се търгуват при голям спред спрямо ДЦК. Второ, обмислете замяна с портфейл от стабилни компании с растящи дивиденти.

Много държави, включително бързо растящите развиващи се икономики, имат ниско съотношение дълг/БВП, по-младо население и отлични перспективи за растеж. Много от тях емитират облигации с добро кредитно качество и привлекателна доходност.

От друга страна застаряващото население на САЩ, Европа и Япония вероятно ще доведе до влошаване на фискалната среда в тези страни.

В допълнение, облагаемите инвеститори трябва да обмислят портфейл от данъчно освободени общински облигации. Рисковото състояние на местните бюджети в САЩ доведе до относително висока доходност по всички данъчно освободени книжа. Много облигации за целево финансиране се търгуват при доста атрактивни спредове спрямо ДЦК.

Друг клас активи, който трябва да се има предвид като заместител на облигациите е диверсифицираният портфейл от акции с растящи дивиденти, които се търгуват при атракивна доходност. Много отлични компании имат благоприятана дивидентна доходност в сравнение с облигациите на същата компания.

Много вероятно е да сме навлезли в епоха, която е неблагоприятна за инвеститорите в облигации на много от развитите икономики. За щастие има някои разумни алтернативи на търсещите доход инвесститори, като традиционният микс между акции и облигации трябва да бъде добре структуриран.

Бъртън Малкил е професор по икономика в Принстън. Той е автор на бестселъра „A Random Walk Down Wall Street” и е главен инвестиционен директор във финансовата консултантска компания Wealthfront Investment Management.