Лагард: ЕЦБ трябва да понижи основната лихва и да допусне по-висока инфлация

Еврозоната може да има нужда от по-високо ниво на инфлация в страни като Германия, както и по-ниски лихвени проценти в целия регион, за да гарантира устойчиво икономическо възстановяване, носещо очевидни ползи, заяви при посещението си в Ирландия генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

Лагард каза, че макар Европа да е изминала дълъг път от миналото лято насам и финансовите опасения да са отслабнали в известна степен, е необходимо да се направи повече, за да бъдат преодолени „потискащо познатите“ основни проблеми.

Повтаряйки призива си от януари към Европейската централна банка за запазване на разхлабена монетарна политика, тя изтъкна, че има пространство за понижаване на основния лихвен процент на финансовата институция, след като вчера нейният управителен съвет остави лихвата без промяна на рекордно ниското ниво от 0,75%, където тя се задържа в продължение на вече 8 месеца.

„Монетарната политика трябва да остане гъвкава и ние смятаме, че все още има известно ограничено пространство за ЕЦБ за допълнително понижаване на лихвите“, посочва генералният директор на МВФ.

„Да бъде възстановено усещането за баланс означава по-ниска инфлация и повишаване на заплащането в южната част, но също да се допусне донякъде по-висока инфлация и ръст на заплатите в страни като Германия. Това също е аспект на общоевропейската солидарност“, добави тя.

Лагард, която вече бе призовала за реализиране на обещанията в областта на бюджета и реформите в страните от еврозоната, подчерта, че темпото на подобни корекции е решаващо и е необходим много прецизен баланс между точното счетоводство и подкрепата за възстановяването.

Според нея на европейските лидери може да се наложи да се съсредоточат в по-малка степен върху целите за свиване на бюджетните дефицити с цел да се избегне подкопаването на икономическия растеж и да се помогне на хората, засегнати от рецесия, вместо да правят опити за успокояване на финансовите пазари. „Подобряването на доверието не се пренася в повече работни места или приходи. То може да подпомага пазарите, но все още не помага на хората“, категорична бе тя.