Goldman Sachs е синоним за капитализма в най-чистата му, а някои казват - в най-грубата му форма. Уго Чавес, президент на Венецуела, очевидно не трябва да е сред приятелите на инвестиционната банка. Но социалистът и банкерите имат повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед; поне и двете страни имат много сходни интереси, пише в свой анализ агенцията за финансови новини Bloomberg.
Откакто Чавес, бивш офицер и парашутист, управлява страната, той национализира повече от 1000 компании. Неговата цел е ясна – социалистическа революция. Но това струва пари. Точно затова Чавес трябва да разчита на чужди инвеститори. Които от своя страна доброволно предават парите си, но в замяна на доволно висока възвращаемост. В края на краищата на Чавес може да се разчита.
Инвеститорите, които са вложили пари в държавни облигации на страната по време на неговия мандат, са успели да спечелят малко състояние. Приходите са около два пъти по-високи от средната стойност за страните с нововъзникващи пазарни облигации.
Облигациите от Венецуела са отчели оттогава общ ръст от 681%, което съответства на годишен темп от 14,7%. Инвеститорите – от Oppenheimer Funds до Goldman Sachs Asset са взели дейно участие в това увеличение. Те разчитат на това, че Чавес ще отклони част от приходите от петрол и по този начин редовно ще посреща плащанията.
Разбира се, по време на мандата на Чавес много инвеститори се оттеглиха от страната, което направи за Венецуела по-сложно получаването на пари в сравнение с други развиващи се страни. Но затова пък инвеститорите, които останаха, печелят по-добре. Чавес никога досега не е пропуснал плащане на облигации.