Бъдещият управител на Английската централна банка Марк Карни заяви, че следващите 2 години ще бъдат „решаващи“ за реформата на сектора, съобщи ВВС. На форума в Давос настоящият управител на канадската централна банка каза, че ще бъдат подхванати проблемите със „сенчестото банкиране“ и „прекалено големите, за да фалират“.
Кризата от 2008 г. ще се повтори, ако нерегламентираните финансови дейности, обвинявани за усилването на срива, не бъдат поставени пред предизвикателства, смята той.
Наследникът на поста на Марвин Кинг предупреди също, че централните банки сами не са в състояние да елиминират „съпътстващите рискове“. Той твърди, че противно на някои съобщения съпътстващите рискове – по същността си най-лошите възможни сценарии – се запазват в Европа и САЩ.
Банките в сянка са компании, които действат като банки, но остават встрани от настоящия надзор върху институциите в сектора.
„Следващите 2 години ще бъдат решаващи за приключването с „прекалено големите, за да фалират“ и за захващането със сенчестото банкиране и търгуваните извън борсата деривативни инструменти, които безусловно изостриха последната криза и ще го направят пак, ако не ги включим в дневния си ред“, посочи Карни, който поема новия си пост от юни.
Той отхвърли критиките, че отделни страни са „достигнали максимума“ на всички възможности на монетарната политика, прилагани от големите икономики. „Част от проблема е да гарантираме, че докато икономиките губят инерция, стимулите ще продължат да бъдат осигурявани по подходящия начин“, подчерта бъдещият управител на Английската централна банка.
Генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард също заяви, че Европейската централна банка трябва да поддържа монетарния си инструментариум в готовност. „Наличните инструменти трябва да бъдат в изправност. Това не означава непременно, че трябва да бъдат използвани, но те трябва да бъдат в готовност“, каза Лагард.
Нестандартните монетарни политики, следвани от ЕЦБ, напоследък осигуриха известен отдих на пазарите. Програми като „Преките монетарни транзакции“ и „Операцията за дългосрочно рефинансиране“ понижиха доходността по държавните облигации на страните от периферията на еврозоната, намалявайки разходите на правителствата за заемане на средства от международните пазари.
Същевременно Лагард предупреди за „рисковете от отпускане“, призовавайки страните да продължат с реформите, особено в еврозоната, и да приложат банковия и фискален съюз, запазвайки темпото на структурните реформи. Според нея 2013 г. за еврозоната „не се очертава като разходка в парка“, но ще бъде доста по-добра от миналата година.
По отношение на САЩ тя препоръча правителството да промени дълговата тенденция и да „покаже незабавно“ как да бъде понижен дългът.
04:00 | 09.09.22 г.