Централна и Източна Европа - с щедри обещания за инвестиции, но дали?

Централна и Източна Европа и тази година по всяка вероятност ще се размине с така чаканите инвестиции, които да разкрият потенциала на региона. Такъв извод може да се направи след провелата се тази седмица във Виена 18-та конференция на британското издание Euromoney, посветена на банковия сектор и икономиките в Централна и Източна Европа.

За поредна година участниците във форума останаха плахи и не се ангажираха с гръмки прогнози за инвестиции в региона, не бяха споделени очаквания за някакво осезаемо развитие или подобрени перспективи с оглед овладяването на кризата в еврозоната.

Тази година фокусът на събитието бе насочен основно към заплахата от продължаване на изтеглянето на инвестиции от региона като цяло (така наречения процес на деливъридж), рисковете от огромния дял на лошите кредити в отделните държави и обичайно заподозрените структурни реформи, които отново се появиха като аксиома, която няма нужда от доказване, но която малцина разбират.

Положителната новина е, че в няколко от панелите, независимо един от друг, доста от участниците в събитието изразиха увереност, че тази година ще е по-добра от предходната и по-лоша от следващата. Кои обаче ще са областите, които ще „издърпат” региона напред, така и не стана ясно.

Банките

Банковият сектор в Централна и Източна Европа, без изненада, отново бе представен като стабилен и перспективен. С уговорката, че отделните страни имат различни особености, които предопределят степента на готовност да се инвестира. Частните финансови институции, които взеха участие във форума, се ангажираха да увеличат инвестициите си в региона заради добрите перспективи пред него.

От UniCredit например очакват 2,6% средногодишен ръст на БВП на страните от ЦИЕ и 2,9% за Югоизточна Европа за периода 2013-2017 г., поради което от банката смятат, че интересът към региона ще остане силен.

Тази прогноза обаче не предизвиква кой знае какъв оптимизъм. Причината – в много от страните делът на лошите кредити е значителен и е в порядъка 15-20% от общия кредитен портфейл на банките. На този фон се добавят и все по-сериозните изисквания от страна на регулаторните органи, които допълнително „натоварват” цената на кредита.

Именно от това се оплака Херберт Степич, изпълнителен директор на Raiffeisen Bank International. Като пример той посочи намеренията на Чехия да вдигне изискванията за капиталова адекватност и решението на Унгария да облага банките с допълнителни данъци.

Бюджетите

Впечатление тази година направи надпреварата сред всички политически представители от ЦИЕ по посока изтъкване на бюджетните съкращения, извършени в държавите им. Говореше се за повишена гъвкавост на пазара на труда, но в общия случай при подминаване на данните за увеличена безработица, емигрантски потоци и проблеми с обслужването на заемите от страна на домакинствата.

В тази посока бе изказването на премиера на Латвия Валдис Домбровскис, който изтъкна решителната политика, която позволи на кабинета му да премине пътя от икономическия срив до най-бързия ръст в Европейския съюз.