Икономическите санкции, които Западът наложи на Иран заради спорната му ядрена програма, доведоха до сериозно понижение на стойността на националната валута на страната – риала.
Това доведе до повишаване на инфлацията и принуди иранците да носят все по-дебели пачки с банкноти, за да купуват продукти за ежедневна употреба, пише The New York Times.
Санкциите доведоха обаче до задълбочаване на усложненията за банковите власти на Иран, тъй те не са в състояние да отпечатат достатъчно пари.
Поне три европейски компании, които са предоставяли на Техеран услуги по отпечатването на валута, съобщават, че са прекратили бизнеса си в страната. Германската Koenig & Bauer допълва, че е отказала няколко искания от страна на Техеран за отпечатване на риали.
Базираната в Ню Йорк адвокатска група United Against Nuclear Iran също оказва натиск върху европейската парична индустрия да отказва поръчките на Иран, който е традиционен клиент. Така Западът сериозно повлиява върху нормалното функциониране на валутната система на ислямската република.
"Чрез манипулиране и повишаване обема на отпечатване на риали режимът в Техеран може да укрепи валутата си и да замаскира разрушителното въздействие на своите политически решения и икономически злоупотреби", коментира Марк Д. Уолъс, изпълнителен директор на United Against Nuclear Iran.
От писма на британската De La Rue P.L.C. и люксембургската Flint Group, изпратени до Koenig & Bauer, пък става ясно, че заради санкциите, които Европейският съюз наложи на Техеран, е издадена и забрана да се предоставят услуги на иранската централна банка.
Инфлацията доведе до намаляването на покупателната способност на риала, заради което централната банка на Иран трябва да увеличи предлагането на пари. Това обаче крие риск от хиперинфлация.
Ограничаването на способността на банката да увеличи паричното предлагане теоретично ще ускори икономическата криза в страната, отбелязва изданието. Според някои икономисти обаче това може да има непредвидени последствия.
Анализатори дават като пример хиперинфлацията в бивша Югославия от 1992-1994 г. и Зимбабве през 2007 и 2008 г. И в двата случая властите не можеха да печатат пари достатъчно бързо, за да изпреварят спадането на стойността на националните им валути. Така системите се сринаха и югославяните започнаха да използват нова валута, обвързана с германската марка, а Зимбабве - валута, обвързана с американския долар.
Според Стив Ханке в случая с Иран ограничаването на риала в обращение "ще реши най-големия проблем, който страната има: инфлацията".
Марк Уолъс коментира, че ситуацията може да доведе до ускоряването на “смъртта" на риала.
20:27 | 12.09.22 г.