Инфлацията в страните от ОИСР се забавя за пети пореден месец през юли

Нивото на годишната инфлация в развитите икономики се е понижило за пети пореден месец през юли, достигайки най-ниската си точка от ноември 2010 г., съобщи MarketWatch.

Според агенцията подобно развитие осигурява възможности за централните банки да подкрепят неуверения ръст чрез допълнителни стимулиращи мерки.

Данните, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показват, че потребителските цени в 34-те държави-членки са нараснали с 1,9% през 12-те месеца до 31 юли, след като за аналогичния по продължителност период до края на юни бяха регистрирали ръст от 2,0%.

Цените на енергоносителите са се повишили с 0,7% през 12-те месеца до края на юли, след като до 30 юни бяха нараснали с 1,4%. Инфлацията при хранителните стоки също се е забавила – до 2,3% през 12-те месеца до 31 юли, което е най-ниското ѝ ниво от септември 2009 г., спрямо 2,8% през аналогичния по продължителност период до края на юни.

Ако бъдат изключени относително волатилните цени на енергоносителите и храните, същинската инфлация е останала без промяна на ниво от 1,8%.

Инфлацията се е забавила и в редица големи развиващи се икономики, най-рязко в ЮАР, но също в Китай и Индия.

Сред държавите-членки на ОИСР най-високо е нивото на инфлация в Турция – 9,1%, а най-ниско – в Швейцария, където е регистрирана дефлация от 0,7% на годишна база. В Япония цените също са се понижили, но само с 0,4%.

Сред големите развиващи се икономики най-рязко се е ускорила инфлацията в Русия, а в по-слаба степен – в Бразилия и Индонезия.

Спадът в инфлационните нива в много от водещите икономики предоставя на техните централни банки повече пространство за понижаване на лихвените проценти или за прилагане на други форми на стимулиране, за да бъдат парирани ефектите от световното икономическо забавяне.

През миналата седмица председателят на американския Федерален резерв Бен Бернанке защити убедително покупките на държавни облигации от страна на ръководената от него институция след 2008 г. на обща стойност 2,3 трилиона долара, които според оценката му са помогнали за разкриването на над 2 млн. работни места в САЩ, и намекна, че обмисля сериозно поредно вливане на ликвидност.

Икономисти очакват управителния съвет на Европейската централна банка утре да понижи основния лихвен процент в еврозоната, а Английската централна банка – да остави своя без промяна, но през ноември да разшири програмата си за вливане на ликвидност чрез изкупуване на държавни облигации.