Защо се случва всичко това? Както неотдавна писа Зани Минтън Бедоус в есе за списание The Economist, "мнозинството граждани на света сега живеят в страни, в които пропастта между бедни и богати е много по-голяма, отколкото преди едно поколение".
Тенденцията е най-силна на Запад. Както посочва Бедоус, в САЩ "делът от националния доход, отиващ при най-богатия 1% от населението се е утроил от 8% през 70-те години на миналия век до 24% през 2007 година".
В крайна сметка подобна промяна вероятно ще разпали политическо недоволство.
"Спусъкът" за тази реакция бе Голямата рецесия, която засили натиска върху жизнения стандарт на обикновените хора, разкривайки в същото време неморалното поведение по върховете.
Западни политици, от Барак Обама до Франсоа Оланд, се опитват да овладеят и насочват това ново настроение. В Азия, където ударът на Голямата рецесия бе по-лек, вероятно действат други фактори.
Интернет и засиленото използване на микроблогове улесниха разпространяването на информация и надигането на възмущение заради пропастта между работниците, които са подложени на силен натиск, и свръх богатите.
Ако това ново настроение се затвърди, то би могло да доведе до края на ерата на по-ниски данъци, дерегулации и увеличаване на неравенството, което започна в края на 70-те години на миналия век с възхода на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън на Запад и Дън Сяопин в Китай.
Когато лейди Тачър дойде на власт през 1979 година, максималната данъчна ставка във Великобритания бе 83%. Тя понижи това равнище - първо до 60%, а след това и до 40%, колкото и остана до финансовата криза.
Рейгън наследи максимален данък върху доходите от 70% и го понижи до 50%, а накрая - и до 28 %. В Китай Дън Сяопин улови духа на времето, отбелязвайки, че "да забогатееш е божествено".
Сега се утвърждава нова глобална нагласа. В Китай политическите лидери избягват откровената демонстрация на богатство. В западния свят финансово затруднените политици са нетърпеливи да повишат данъците на непопулярните напоследък богаташи.
Големият въпрос е дали това все още е възможно в глобализирания свят. Както показват нетактичните забележки на Камерън за червените килими, всяко правителство, което твърде много и твърде бързо увеличава данъците, рискува да предизвика бягство на капитали и компании.
Свръх богатите са мобилни и имат добри съветници. На "просто богатите" обаче вероятно ще им бъде по-трудно да избегнат новия натиск за по-високи данъци в западните държави.
Джеймс Калахан, премиерът, победен от Тачър през 1979 година, каза мъдро: "Има времена, може би веднъж на 30 години, когато в политиката настъпват основни промени". Близо 30 години след началото на ерата Тачър-Рейгън ни застига нова основна промяна.
(БТА)
преди 12 години "Въпросният проблем касае точно правителствата.1.Защото вземат твоите пари за да преразпределят......принуждават осигурителните//всякакви видове// фондове да изкупуват натрупаният от самите тях дълг"------------------------------Това (че вземат) е само донякъде вярно. Какво да кажем за аукционите на държавен дълг, където презаписването достига няколко пъти. Ето, наскоро за емисията на Дянков презаписването достигна (по памет) 4 или 5 пъти! Пъти! Значи "вземат" и "принуждават" не е точно казано. В много голяма степен има също и даване. И защо се получава така? Защото явно има много капитал в хора, които нямат никаква идея или възможности какво (полезно и конкретно) да правят с него и затова, единственото (или поне най-лесното), което могат, е да дават заеми. Това вероятно е остатък от времената, когато е имало недостиг на капитал. Времената, когато зад парите е имало златно покритие и затова капитала е трябвало да се набира по друг начин. --> отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Въпросният проблем касае точно правителствата.1.Защото вземат твоите пари за да преразпределят на други по тяхно лично усмотрение.2. Защото задължени, прехвърлят върху теб и потомството ти всичко което са раздали по свое усмотрение3.Защото принуждават осигурителните//всякакви видове// фондове да изкупуват натрупаният от самите тях дълг и после при невъзможност да си осигурят нов такъв изцеждат актива на фондовете. Справка разгледай осигурителните фондове на Гърция Испания Португалия и прочие по реда на задлъжнялост.4. Прочети горната точка, като вместо фондове сложиш банки.Справка ЕЦБ5. За да си осигурят избиратели, правителствата обещават неща които на практика нямат и не могат да осигурят по друг начин, освен натрупвайки дълг. Всяко следващо действа на същия принцип осигурявайки си нови избиратели обещавайки повече.Ти го виждаш на микро ниво с *** и кебапчетата,а сега го погледни в макро ниво и всички групи по интереси защитавани от правителствата за сметка на други групи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Въпросният проблем не касае толкова правителствата, колкото свойствата на парите, по-точно лихвата, която бавно но славно ги преразпределя в полза на този, който ги има в повече.Самите правителства регулират процеса. Например Франция, преди да започне да се финансира от банките на Ротшилд е имала обичая когато задлъжнее много на някой местен феодал, да го обвинява в нещо, като му е конфискувала имужеството, ликвидирала е задължението и му е рязвала главата. На Оланд сигурно му се иска да е крал, но ще му се налага да действа в по-сложна обстановка.А за парите и лихвата има едно много добро четиво - Силвио Гезел - вероятно най-големият изследовател на феномена "пари". Има го из интернет библиотеките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Докато има правителство, ще има и "един процент". Но това си го причиняват сами на себе си (до голяма степен) тези, които подкрепят правителството, вместо да се управляват сами. И после като някакви *** наивници се питате: "Защо политиците не изпълняват каквото искаме?" Защото сте се примирили да сте им роби. Защото за една минута през живота си не сте се замисляли как да имате правила и сигурност без държавата. Защото пренебрегвате как през цялата история хората са прилагали частни решения на и на най-сложните проблеми, докато днес вие знаете само да ахкате, охкате и да се молите на фалшивия идол - правителството. Използвайте разума си или ще гледате завинаги супербогатите престъпници и ще сте червеи в калта. отговор Сигнализирай за неуместен коментар