Правителствата трябва да се възползват от ниските лихви

Рискът от нова депресия се е загнездил в съзнанието на пазарите и оределя монетарната политика в развитите страни от началото на финансовата криза, пише CNBC. ”За съжаление се намираме в много неблагоприятна позиция”, предупреждава чрез медията Ричард Дънкан, автор на „Новата депресия”. „Когато връзката между парите и златото е прекъсната, това премахва всякакви ограничения пред кредитния растеж. Тази кредитна експлозия създаде света, в който в момента живеем, но сега вече изглежда, че този ръст не може повече да продължава, защото частният сектор не е в състояние да изплаща задълженията си, а ако кредитът започне да се свива, то има реална опасност да изпаднем в нова Голяма депресия”, твърди той.

”Можем да продължаваме да отлагаме депресията, но така вероятно ще причиним повече вреди, отколкото ползи”, пък смята Роджър Найтингейл, икономист и стратег в RND Associates. „Можем да я отлагаме, но не и да я предотвратим.” Той се аргументира с предишни кредитни колапси, като този в Япония през 80-те, които доведоха до продължителни рецесии.

”Когато наливате пари в системата, превишаващи нуждите на реалната икономика, карате хората да заемат и харчат, но от това няма да се възползват „добрите”, които са твърде предпазливи, а „лошите”, които злоупотребяват. Когато централните банки осъзнаят какво става, те вдигат лихвите и хвърлят световната икономика в депресия”, посочва Найтингейл.

”Монетарните власти наистина вярват, че ако позволим кредитът да се свие, ще достигнем нова депресия. Увеличението на държавните дългове кара общият дълг да расте, иначе вече щяхме да сме изпаднали в смъртоносна дефлационна спирала. Това носи големи рискове, но създава и огромни възможности”, казва Дънкан.

Според него правителствата в развитите държави трябва да заемат огромни средства при сегашните ниски лихви, за да инвестират в нови технологии като възобновяема енергия и генно инженерство.

Вижданията на Дънкан се различават от тези на икономистите, които вярват, че правителствата трябва да се фокусират върху съкращаването на дълговете, особено когато плащанията по тях заплашват да достигнат неустойчиви нива като в Гърция.