ЕБВР: Нужен е защитен пръстен около Румъния, България и Сърбия

Около Румъния, България и Сърбия трябва да бъде изграден „защитен пръстен“, който да им помогне да се справят с възможен отлив на банкови капитали, предизвикан от евентуално излизане на Гърция от еврозоната, заяви главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Берглоф, цитиран от CNBC.

Румъния, която е най-голямата от трите държави, ще бъде в състояние да издържи на кризата, макар гръцките банки да имат доста значително присъствие във финансовия ѝ сектор, заявиха представители на централната банка на страната и на търговски банки в кулоарите на годишната среща на ЕБВР в Лондон.

Налице са опасения, че гръцките банки, представени в региона, няма да успяват да финансират подразделенията си и някои анализатори дори изразиха притеснения за изтегляне на капитал от страна на гръцки банки.

„Вече са предприети мерки“ за справяне с последиците от евентуален деливъридж на банките, каза Берглоф. „Не говорим много за това, но ... в този кризисен период някой трябва да разбере важността на финансовата стабилност“, посочи той. „Все още смятаме, че има много желание в Европа и известна надежда, че ще има решение за Гърция“, добави главният икономист на ЕБВР.

Когато първият етап на кризата засегна Централна и Източна Европа през 2009 г., западните банки с представителства в региона и властите в съответните държави се срещнаха в австрийската столица и създадоха Виенската инициатива – споразумение, предназначено за справяне с последиците от краха на Lehman Brothers върху региона.

Според тази инициатива западните кредитни институции обещаха да поддържат финансирането на своите източни подразделения въпреки нуждата от капитал в банките-майки, за да предотвратят хаотичен отлив на средства от региона.

Прилагането на Виенската инициатива бе успешно и не бе регистриран значителен отлив на капитал от източноевропейските държави.

Но заради дълговата криза в еврозоната регионът все още не се е възстановил и бе предложена нова инициатива, наречена Виена 2,0. Според споразуменията в нея западните банки са обещали да задържат нивото на кредитиране в страните от региона, получаващи спасителна помощ от Международния валутен фонд, включително в Румъния.

Запитан за мерките, които предприема страната, за да се предпази срещу евентуално разпространение на кризата откъм Гърция, управителят на румънската централна банка Мугур Исареску отговори кратко и ясно: „Ниво на капиталова адекватност. Предпазни мерки“.

Капиталовата адекватност на румънската банкова система е над 14% и местните регулаторни органи обявиха, че подразделенията на гръцките банки в страната са добре капитализирани.