Развитите икономики остават в плен на „твърдото икономическо приземяване“ след кредитната криза въпреки данните, които показват известен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).
В резултат на това инвеститорите следва да се притесняват повече за Запада, отколкото за Китай, който се справя със забавянето на икономическия ръст, коментира валутният стратег Стивън Гало пред CNBC.
Пекин обяви наскоро, че има достатъчно икономическа свобода на действие за облекчаване на паричната политика, но запази действието на рестрикциите за пазара на недвижими имоти. Именно тези смесени сигнали карат някои наблюдатели да се опасяват от рязко забавяне на икономическия ръст в Китай.
„Цикълът, който преживява Западът, е резултат от спукването на кредитния балон през 2007 г.“, коментира Стивън Гало. „Точно това е „твърдото приземяване“, не знам защо хората толкова се притесняват за Китай“, допълни той.
Според него ако централните банки в Европа и САЩ бяха атакували проблемите на пазарите на имоти в момента, в който ги бяха забелязали, кризата нямаше да се задълбочи толкова.
Гало допълни, че централните банки биха могли да разпишат правила кой може и кой не може да получава кредити и да използват инструментите на монетарната политика за „охлаждане“ на „горещите“ пазари на имоти.
Анализаторът прогнозира дълго възстановяване на развитите икономики не само заради високата задлъжнялост, но и заради нефункциониращите канали за кредитиране.
Не липсваха експерти, които оптимистично заключиха, че банковите проблеми в еврозоната са решени, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) инжектира в системата близо 1 трлн. евро при лихва от 1%. Стивън Гало обаче не е съгласен с това мнение.
„Банковата система остава ахилесовата пета на Европа. Няма никакво доверие между банките“, коментира той. Според него финансовите институции в Европа са на „животоподдържащи системи“, разходите за доларовото им финансиране са по-високи, а рекордно високото ниво на банковите депозити в ЕЦБ доказва, че кризата все още не е приключила за финансовия сектор.
Гало допълни, че развитите икономики се базират на модела на потреблението и кредитирането, който може би е „грешен модел на растеж“. Той е категоричен, че Китай и Индия са на прав път, въпреки че ще е дълъг, за да догонят Запада.