Световното население набъбна до 7 млрд. души. Тази новина беше посрещната не без истерия от медиите, много от които излязоха със стряскащи материали, всяващи тревога у хората.
Съвсем вярно е, че увеличаването на световното население, особено в по-бедните страни, заплашва икономиката и околната среда. Да не говорим за заплахите, които произтичат от увеличаването на населението за самите бедни държави. Като цяло обаче най-големият демографски проблем в глобален план произтича не от твърде многото хора, а от малкото новородени, пише Forbes.
Спадът на раждаемостта не е явление само в развитите икономики, а вече се разпространява и в развиващите се страни. Почти една трета от общо 59-те държави са с раждаемост по-ниска от 2,1 на 1 000 – стойност, при която се поддържа числеността на населението. Някои от най-важните развиващи се икономики, каквито са Иран, Бразилия и Китай, имат раждаемост, по-ниска от тази в САЩ, отбелязва изданието.
В краткосрочен план този факт може да се приеме като добра новина за тези страни – дава им се възможност да усъвършенстват младата работна сила, а по-малкото деца означават увеличаване на икономическия ръст. В дългосрочен план обаче ниската раждаемост изправя тези държави пред предизвикателството да се грижат за все по-застаряващото население и трайно намаление на работната сила. Така страховете в Китай от пренаселване ще се обърнат и ще се засилят опасенията заради нарастващите разходи по възрастните хора, свиването на вътрешния пазар и недостига на работна ръка.
Този сценарий вече се вижда в Япония, както и в много от европейските държави, включително Гърция, Испания, Португалия, повечето страни от Източна Европа, скандинавските страни и Германия. Възрастните над 65 години съставляват повече от 20 на сто от населението на тези страни, а прогнозите са до 2030 г. броят им да се удвои. За сравнение, в САЩ те са 15% от населението.
В много от тези държави нарастването на дълговото бреме и свиването на пазарите на труда доведоха до забавяне на икономическия растеж и пресякоха всякаква надежда за обрат в дългосрочен план. Това ще се случи дори на най-добре представящите се европейски икономики, както се случи и на Япония. Там икономическият растеж приключи в момента, в който работната ръка в страната започна да намалява.