10 от водещите производители на стомана и цимент в Европа държат 240 милиона квоти за вредни емисии, оценени на пазарна стойност от 4 милиарда евро. Според оценки на Европейската комисия към края на 2012 г. правата за замърсяване на целия енергийно интензивен сектор ще достигнат от 7 до 12 милиарда евро, пише Guardian.
Квотите на десетте компании могат да бъдат изтъргувани с добра печалба или запазени за бъдещ период, се посочва в доклад на Sandbag, мозъчният тръст за въглеродна търговия.
Според доклада девет от тези десет фирми са купили квоти от по-евтиния международен пазар, основно от китайски и индийски компании, за 24,4 милиона долара. Те също могат да се търгуват на по-скъпия европейски пазар на квоти.
„Все повече компании в Европа виждат бъдещето си във високоефективната „зелена“ икономика“, коментира основателят на Sandbag. “Малка група от компании „тлъсти котки“ обаче се опитва да спре тези процеси, въпреки че прави милиарди от раздадените квоти“, допълват експерти от организацията.
Сред „тлъсите котки“ е и ArcelorMittal, котяо имаше апетити към „Кремиковци“. Компанията притежава квоти за 1,7 милиарда евро. Циментовият гигант Lafarge е на второ място, следван от Tata Steel. Последната притежава квоти за 393 милиона евро, но миналия месец съкрати 1 500 души в заводите си в Линкълншиър и Тисайд, обвинявайки регулациите на вредните емисии и кризата за свиването на работните места.
Според правилата на европейската схема за търговия с вредни емисии на компаниите се дават определени права за замърсяване на околната среда. Тези от тях, които успеях да свият нивата на замърсяване, имат право да продадат оставащите им квоти. Заради кризата обаче производството в сектора значително се сви, което остави в ръцете на стоманени, циментови и химически гиганти много повече квоти, отколкото те се нуждаят, като същевременно печелят от това. Затова и индустрията толкова лобира да не се затягат стандартите за търговия с разрешенията за замърсяване.
Guardian пише, че се е свързал с всичките 10 компании, посочени в доклада на Sandbag, но не всички са коментирали казуса. Тези от тях, които са отговорили, твърдят, че излишъците им от квоти се дължат на свитото производство и вероятно ще имат нужда от тях, когато икономиката се възстанови.
Говорител на ArcelorMittal е заявил за изданието, че „като част от корпоративната стратегия за социална отговорност компанията е решила, че приходите от продажба на квоти ще бъдат реинвестирани в проекти, целящи подобряването на екологичния отпечатък и редуцирането на изпускания в атмосферата въглероден диоксид“.
Междувременно, в края на април излязоха резултатите от мащабно проучване на Ройтерс, според което богатите държави се възползват от несъвършенствата на пакта на ООН за борба с климатичните промени и крият изпускани вредни емисии. Големите икономики масово изнасят мръсни производства в развиващите се страни, тъй като според правилата емисиите, изхвърлени в атмосферата от дадено производство, принадлежат на съответната страна. Така въглеродният отпечатък се приписва на развиващите се икономики, но богатите държави не отчитат отпечатъкът от вноса и потреблението на същите тези стоки.
Според Глен Питърс от Центъра за международни климатични изследвания на околната среда само през 2008 г. чрез изнасянето на производства са замаскирани над 1,6 милиарда тона вредни емисии. Така излиза, че най-големият замърсител на околната среда е САЩ.