Който живее по-дълго, работи повече

Забравете планираното за след пенсионирането пътуване. Демографската криза и падащата възвращаемост от инвестициите вероятно ще ви задържат на работното бюро много по-дълго, отколкото сте очаквали, пише в анализ за бъдещето на пенсионната система The Economist.

Болезнената истина за вдигането на пенсионната възраст вече не е новина за богатите страни и много правителства започнаха да обмислят как да се справят с проблема със застаряващото население, коментира изданието.

Правителствата вече обявиха, че увеличават официалната възраст за пенсиониране като опит да задържат разходите за държавни пенсии. Същевременно работещите там се насърчават да останат по работните си места за по-дълго или да търсят нови.

За съжаление, дори най-смелите планове за прекрояване на пенсионната система изглеждат недостатъчни. Истината е, че възрастните хора ще трябва да останат икономически активни за по-дълго, отколкото правителствата предвиждат в момента и това ще изисква не само от правителствата, но и от работодателите и работещите, да се държат по различен начин.

Не съвсем убедителни опити

От 1971 г. насам средната продължителност на живота се увеличи от 65 години с 4-5 години. Прогнози сочат, че до 2050 година тя ще се удължи с още три години. До този момент хората превръщат това допълнително време в свободно време. Средната възраст за пенсиониране в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2010 г. е 63 години, или почти с година по-ниска, отколкото през 1970 г.

По-дългата продължителност на живота в комбинация с по-ранното пенсиониране може да не е проблем, ако работната сила се увеличаваше. Но намаляващата раждаемост означава, че до 2050 г. ще има само 2,6 работници, издържащи един пенсионер в САЩ, а данните за Франция, Германия и Италия са дори по-лоши: 1,9, 1,6 и 1,5 съответно. Така излиза, че младите трябва да поддържат в близкото бъдеще една пенсионна система, осеяна с проблеми.

Повечето правителства вече са планирали увеличение на възрастта за пенсиониране. В САЩ тя е на път да стане 67, а във Великобритания 68. Други страни се движат по-бавно. Белгия дава възможност на жените да се пенсионират на 60 например и не планира да промени това. При запазване на сегашната политика средната възраст за пенсиониране до 2050 г. все още ще бъде по-ниска от 65 години и ще е съвсем малко по-висока, отколкото е била след Втората световна война.

Тъй като продължителността на живота продължава да расте - животът на хората в богатите страни се удължава с малко под месец на година, дори и американските и британски планове за вдигане на пенсионната възраст не са достатъчни. В Европа възрастта за пенсиониране трябва да бъде повишена до 70 години до 2040 г., докато САЩ, заради по-младото население, може да си позволи да я увеличи малко по-леко.

Който живее по-дълго, работи повече

Да се работи повече има три големи предимства. Служителят получава повече години заплата, правителството получава повече данъци и плаща по-малко пенсии, а икономиката расте с по-бързи темпове, тъй като повече хора работят по-дълго. Освен това по-възрастните работници са пренебрегван сегмент от потребителския пазар, пише The Economist.

И все пак, твърде много хора гледат на по-дългия трудов живот по-скоро с тревога, отколкото като на възможност, и то не само защото ще са приковани към бюрото си. Някои се опасяват, че няма да има достатъчно работа за всички. Това недоразумение се е използвало някога, за да се твърди, че жените трябва да стоят вкъщи и да оставят всички работни места за мъжете, които осигуряват поминъка в къщата. Сега тази заблуда приема нова форма, като твърди, че оставането на по-възрастните хора по работните им места би лишило младите от работа.

В действителност обаче идеята, че обществото може да стане по-проспериращо, като плаща на повече граждани да бездействат, е безумна. По тази логика ако възрастта за пенсиониране падне до 25, всички трябва да сме богати като Крез.

Вдигането на официалната възраст за пенсиониране е само част от решението, защото много работещи всъщност се пенсионират преди официалната възраст. Според икономистите Мартин Бейли и Яков Кикрегаад от института Питърсън във Вашингтон, окръг Колумбия, вдигането на реалната възраст за пенсиониране в ЕС до официалната възраст ще компенсира ефекта от застаряването на населението през следващите 20 години.

За да се случи това, работните практики и нагласи трябва да се променят. На първо място ще трябва да отпаднат притесненията за качеството на труда на по-възрастните работници. При професия с физически предизвикателства е вярно, че някои хора може да не са в състояние да я работят до края на 60-те си години. Недееспособните ще се нуждаят от обезщетения. Други ще трябва да намерят по-подходяща работа. Но това ще е по-малък проблем, отколкото е бил в миналото, защото сега икономиките са базирани на услуги, а не на производство.

Освен това при зависещите от знание работни места възрастта не е толкова голям недостатък. Въпреки че възрастните хора работят по-бавно, те имат повече опит и често са с по-добри лични умения. Все пак, производителността на повечето хора в крайна сметка намалява с възрастта и заплащането трябва да отразява това. Така традиционните системи за трудов стаж, при които се насърчават по-високите заплати при натрупването на стаж, трябва да се променят.

Липсващите 3 трлн. долара

Засега с огромните разходи в пенсионните системи се бори частният сектор. Пенсионни схеми, при които пенсията се базира на последните заплати, практически не се предлагат на нови служители в наши дни. В държавния сектор обаче те все още са стандарт, вместо пенсията да се изчислява на база на средната за трудовия стаж заплата. Това ще предотврати злоупотреби и ще реши проблемите с работата на непълен работен ден.

Проблемите на публичния сектор с пенсионните схеми са най-отчетливи при американските щати. Дефицитите в пенсионните им фондове може да достигнат 3 трлн. долара, но правни и конституционни ограничения им пречат да реформират пенсионната система.

Работниците в частния сектор в същото време се сблъскват с различен проблем. Отпадането на схемите за изчисление на пенсията на база последните заплати ги изправя пред два големи риска. Единият е, че падащите цени на акциите ще подкопаят тяхното пенсионни планиране, а другият е, че ще надживеят своите спестявания.

Ето защо базовата държавна пенсия трябва да бъде достатъчно висока, за да даде прилични доходи на тези с недостатъчни спестявания, но без да наказва тези, които са били пестеливи. Това е най-малкото, което хората заслужават в замяна на това, че ще работят до 70 години.