На фона на няколкото шока за глобалната икономика, продължаващото покачване на акциите по света през изминалата седмица бе още по-впечатляващо или по-озадачаващо, в зависимост от гледната точка.
Цените на петрола достигнаха ниво, което ще бъде сериозен проблем за продължаване на световния икономически растеж, пише във Financial Times макроикономистът Гавин Дейвис*.
ЕЦБ стана първата от големите централни банки, която затегна паричната си политика, Португалия най-сетне прие неизбежната помощ, но въпреки това акциите продължиха да се покачват.
Нещо повече, развиващите се пазари значително изпревариха развитите, компенсирайки част от изоставането си през първите седмици на годината.
Няколко инвестиционни банки сега се насочиха към развиващите се пазари, с оглед очакванията, че развитите икономики ще забавят темпото по-късно през годината под тежестта на поскъпващия петрол.
Далеч не съм убеден, че това обаче ще се случи, казва Дейвис.
Много фондови мениджъри изградиха кариерите си като заложиха на развиващите се пазари през миналото десетилетие. При положение, че развиващите се икономики растяха с двойно по-високи темпове от развитите, в ретроспективен план изборът им изглежда очевиден.
Растежът на БВП в много от развиващите се страни, особено в Азия, изглежда е в състояние да остане силен за неопределен период, така че за мнозина инвеститори съвсем скоро доброто представяне на тези пазари ще се възобнови.
Това обаче далеч не е така, смята той.
Добре известно е, че в продължителни периоди от време ръстът на реалния БВП изобщо няма връзка с относителното представяне на фондовите пазари.
Икономическият растеж често изисква допълнителен капитал, което включва увеличаване броя на акциите в емисиите, като по този начин ефектът от нарасналия БВП не отива при първоначалните акционери.
Или пък ръстът на БВП произтича от технологични нововъведения, при които ползите често са за цялата икономика, а не директно за акционерите.
Разбира се, има изключения, за които може да свидетелства всеки акционер на Apple, но в дългосрочен план тези принципи си остават в сила, посочва Гавин Деивис.
Няма спор обаче, че през последното десетилетие те изглежда не бяха спазени, изтъква макроикономистът.
Развиващите се икономики се радваха на най-бързия растеж на БВП, както и на най-доброто представяне на акциите си. Връзката между двете обаче може би е илюзорна.
Голяма част от доброто представяне на акциите от развиващите се пазари вероятно не е резултат от силния ръст на БВП, а от това, че той бе изненадващо силен.
Ръстът на БВП в развиващите се страни изпревари този в развитите за пръв път в края на 90-те и в началото бе посрещнат скептично от много икономисти. Едва след като той продължи през цялото предходно десетилетие пазарите отразиха изцяло драматичната промяна, която се бе случила.
Силният растеж в страни като Китай и Индия обаче се превърна в нещо постоянно и определено не е останало много място за положителни изненади оттук насетне.
Изненадващият растеж в развиващите се страни през първата декада на века не бе единственият фактор, който оказа влияние на пазарите - те също така започнаха десетилетието с много атрактивни пазарни коефициенти спрямо развитите държави.
За разлика от връзката с БВП, няма съмнение, че тези коефициенти определят представянето на пазарите в дългосрочен план. Относително ниската оценка на тези пазари бе в основата на ръста им след 2000 година.
Развиващите се пазари бяха подценени от инвеститорите, които тъкмо бяха претърпели азиатската и руската финансови кризи от 1997/98 година.
Рисковите премии бяха изключително високи – много над нивата, оправдани от дълговите съотношения на въпросните икономики. Когато това стана ясно пазарите им се повишиха.
Сравнителното оценяване на развиващите се пазари вече не е особено привлекателно, както по отношение на собствената им история, така и спрямо развитите пазари, отбелязва Гавин Дейвис.
Със сигурност оценката им не е достигнала пиковете от 2007 и 2009, което значи, че тепърва са напълно възможни периоди на изпреварващо представяне, но аргументите за такава оценка, които съществуваха до към 2006, определено вече ги няма.
Тези аргументи изглежда сочат, че голямото повишение на развиващите се пазари може би вече е приключило. Както и при други инвестиции те ще имат, както периоди на изпреварващо, така и периоди на изоставащо представяне, според икономическата ситуация.
Точно това се случва от 2008 насам. Инвеститорите вече не могат просто да яхнат вълната, уверени че силният ръст на БВП в развиващите се държави неизбежно ще се пренесе и върху пазарите им.
Струва ми се, че развитите икономики все още се намират в по-благоприятен стадий на икономическия цикъл, в сравнение с някои от големите развиващи се страни, смята Дейвис.
В развития свят все още е налице много свободен капацитет в икономиките, докато в развиващите се държави това не е така.
Инфлационният натиск започва да се проявява почти навсякъде по света, но централните банки в развиващите се икономики са видимо по-мотивирани да затягат паричните си политики, отколкото ЕЦБ или особено Федералният резерв.
Валутите на развиващите се държави поскъпват сравнително устойчиво спрямо долара, което в крайна сметка ще се отрази на корпоративните печалби.
Всичко това поражда у мен съмнения дали развиващите се пазари ще имат добра година, завършва икономистът.
* Гавин Дейвис е президент на Fulcrum Asset Management и съосновател на Prisma Capital Partners. В периода 1987-2001 е ръководител на международния икономически отдел в Goldman Sachs, а от 2001 до 2004 – председател на BBC. В миналото е бил икономически съветник на британското правителство, както и гостуващ професор в London School of Economics.
12:51 | 28.08.22 г.