Кадафи е доказал способността си да се съпротивлява

В резиденцията на либийския лидер Муамар Кадафи, където въздушните атаки наскоро поразиха сграда, се намира една по стара руина, пише Сам Дагър в The Wall Street Journal.

Въпросната руина е предишният дом на полковник Кадафи, ударен от американските самолети през 1986 година, след като Либия бе замесена в бомбена атака срещу дискотека в Берлин, при която сред жертвите бяха двама американски граждани.

Разрушената сграда бе запазена като символ на либийската съпротива срещу атаките, а пред нея бе поставена статуя, изобразяваща юмрук, който разбива американски изтребител.

Режимът преживя и международните санкции от 1993, наложени заради отказа на Кадафи да предаде либийците, замесени в атентата над Локърби.

Ако се съди по миналото на Кадафи, то международните атаки ще предизивкат неговата решимост да отвърне на всяка цена на удара срещу ввраговете му вътре и извън Либия. Офанзивата също така ще го накара да се възприеме като защитник на потиснатите по света.

„Давате ми историческа възможност да оглавя световна народна революция, която ще ви се противопостави и ще ви победи. Ние сме готови за продължителна и славна война“, заяви Кадафи в обръщение от неделя.

Либийската революция, която прерасна от анти правителствени протести във въоръжен бунт срещу режима след бруталната разправа с протестиращите, е най-сериозното предизвикателство досега за 41-годишното управление на Кадафи.

Роден през 1942 година близо до крайбрежния град Сирте в бедуинско семейство от племето Гададфа, Муамар Кадафи е дълбоко повлиян в младостта си от арабския национализъм, идването на власт в Египет на Гамал Абдел Насър през 1952 и арабско-израелските войни.

Той преследва военна кариера и през 1969 оглавява група от офицери в до голяма степен безкръвния преврат, който сваля от власт либийския крал Идрис.

Осем години по-късно той превръща страната в джамахирия - управление на народа, базирано на т.нар. Трета общя теория, очертана в неговата Зелена книга. Много от реалната власт обаче остава в ръцете на полковника и неговото семейство и обкръжение.

Макар че през годините Кадафи се кичи с помпозни титли като „Имам на всички мюсюлмани“, „Лидер на арабските ръководители“ и „Крал на африканските крале“, той все още се изживява преди всичко като стожер на революцията, която постави на Либия на световната политическа карта - основната му титла е Лидер на либийската революция.

На митингите в негова подкрепа се скандира „Аллах, Муамар и Либия“. Поставянето на името му преди страната идва да покаже, че без него няма Либия.

Лоялността на хората, които му останаха верни обаче сега ще бъде поставена на изпитание. „За близките до него е дошъл моментът за размисъл“, смята Мансур Ел-Кикиа, либийски дисидент, който живее в САЩ и е професор по политически науки в университета в Сан Антонио.

Децата на Кадафи, някои от които имат важна роля в силите за сигурност на страната или упражняват значително икономическо влияние, преодоляха различията си от миналото.

Най-видният от синовете на Кадафи – Сейф ал Ислам, който преди защитаваше реформите и диалога с базираната на запад опозиция, се присъедини към битката за оцеляването на режима, особено в качеството си на говорител пред международните медии.

Друг от синовете на полковника – Камис, ръководи едно от най-добре обучените и въоръжени формирования.

Въпреки двусмислените сигнали, излъчвани от Либия – висши представители на правителството влязоха в противоречие с твърдата линия на Кадафи, предприемайки жестове на помирение спрямо бунтовниците и Запада – мнозина смятат това за тактически ход, а не за признак на разцепление в режима.

Настоящата криза задълбочи старата вражда между източната и западната част на Либия и би могла да изостри племенните вражди.

„Опасността страната да изпадне в дългогодишна гражданска война е реална“, предупреди вчера говорителят на правителството в Триполи Муса Ибрахим.

Либийският лидер яхна обществения гняв, главно в западната част на страната, чрез представяне на бунтовниците като отцепници и предатели, манипулирани от опозицията в изгнание и местни членове на Ал Кайда, в конспирация с някои арабски страни и Запада, особено САЩ, Великобритания и Франция, които искат да обезкървят страната и да обсебят петролните й богатства.

„Раната няма да зарасне и може да доведе до най-опасното нещо – разделянето“, смята Рамадан Бреки, ръководител в спонсорираната от Сейф Ал Ислам медийна група Гад.

Бреки, който е родом от крепостта на бунтовниците Бенгази се премести в Триполи заради своята лоялност към режима.

Някои от най-изтъкнатите идеолози на режима сочат, че кръвопролитията ще възкресят идеалите на революцията от 1969 година и ще укрепят Либия.

Полковник Кадафи дълго оправдаваше дейстивята си с необходимостта от запазване и разпространение на ценностите на революцията.

Раджаб Абу-Дабус, философ и доверен човек на Муамар Кадафи, обвини за настоящите проблеми разпокъсаните реформи, подети от Сейф Ал Ислам с началото на разведряването в отношенията със Запада през 2003.