Специалистът по бизнес стратегии в PA Consulting Марк Томас показва на своите клиенти един единствен лист хартия, който обаче може да хвърли в паника всеки директор, инвеститор или регулатор, пише Financial Times.
Той съдържа графика с десетина събития през следващото десетилетие, за които той смята, че имат потенциал да се превърнат в следващата причина за крах на глобалната икономика.
Събитията се разделят в четири категории, представляващи рискове, свързани с потребителския, корпоративния, банковия и правителствения сектори – от шок в цените на суровините до състоянието на институциите в еврозоната и Китай.
Много от потенциалните балони на графиката обаче спадат към графата на правителствения сектор.
Малко страни са извън зоната на потенциалните проблеми. Наред с обичайните заподозрени в периферията на еврозоната като Гърция, Португалия и Италия, Томас слага също и Япония, САЩ, Великобритания, дори Китай.
Дори и даден проблем да бъде идентифициран като евентуален балон, трудно е да се предположи точно кога ще се спука той.
Предишният балон също не беше по-различен. Въпреки че няколко икономисти предупредиха за опасностите от високорисковото кредитиране в САЩ или от имотите в Испания, много от тях изказваха такива предупреждения в продължение на години, преди да всъщност събитието да настъпи.
Едва четири години след началото на финансовата криза опасността от понижена бдителност и инертност относно потенциалните заплахи е отново надвиснала над нас, пише изданието.
В началото на март анализатори от Citi отбелязват, че опциите „дълбоко извън парите“ (такива, които ще генерират голяма печалба единствено при значителен спад на фондовите пазари) са на най-ниските си нива още отпреди краха на Lehman Brothers през 2008 г.
През 2008 г. валутният стратег Стивън Ингландър забеляза признаци на „умора на Черния лебед“ - възможност за настъпването на изключително малко вероятно събитие, което може да опустоши пазарите.
Въпреки че на теория е трудно да се засече следващият балон, някои стратези и инвеститори смятат, че отговорът би трябвало да е сравнително лесен: следвайте дълга.
„Много е лесно да се каже къде се формира следващият балон: това е който и да било сектор, който заема най-много кредити“, коментира Мат Кинг, директор Кредитни проучвания в Citi.
„Може да получим и балони, които не са свързани с дълг, но никой не се интересува особено, когато те се спукат.“
Според неговия анализ нивото на дълг може да помогне да се обясни защо Япония изпадна в проблеми през 80-те години, компаниите – през 90-те години и банките през миналото десетилетие.
В момента дългът, както е видно от кризата в еврозоната, е почти изцяло на правителствено ниво.
За някои анализатори това представлява евентуално последното действие в продължилата едно десетилетие драма, в която компании, потребители и банки преминаха през значителни дългови проблеми, пише изданието.
„Ако приемем, че всички балони през последните 10-15 години са свързани, то държавните облигации са капката, с която ще прелее чашата“, казва Джим Рейд, кредитен стратег в Deutsche Bank.
Периферните страни в еврозоната изглеждат в непосредствена заплаха, а техните проблеми пораждат и рискове за банките във Франция и Германия. Въпреки това, както графиката на Томас показва, малко страни могат да бъдат напълно изключени.
Все още съществуват основания за опасения относно нивото на дълг във Великобритания и САЩ.
„Тива е големият трик на доверието“, коментира Кинг. „Досега той работи в САЩ. Но дългът е още тук, а този ливъридж създава много повече отрицателен риск и крехкост, отколкото хората смятат.“
Томас смята, че дори Китай може да бъде в опасност, присъединявайки се към някои фонд мениджъри, които се страхуват за бързо растящата икономика. Неговите аргументи са, че инвестициите в инфраструктурата са огромен фактор за икономическия ръст, което прибавено към трудностите за доверието към икономическите данни и схващането, че това е нова ера за Китай, правят евентуален балон възможен.
И така какво трябва да правим във връзка с потенциалните балони?
„Не управлявайте бизнеса си на базата, че всичко ще бъде перфектно. Някои от мините ще избухнат“, казва той.
Но само заради това, че може да се формира балон, да речем в Китай, не означава, че инвеститорите трябва да отбягват страната.
„Ако Китай е балон, не бихте искали да инвестирате в китайски имоти“, добавя той. „Но вие можете да заемете по-дългосрочна позиция, че освен ако нещо не се обърка тотално, това все още може да бъде добра възможност за ръст през следващите 20 години, въпреки че не толкова добра, както в близкото минало.“
20:43 | 13.09.22 г.