Дали все пак парите не растат по дърветата?

Все по-голяма част от горските масиви в редица страни представляват тъжна гледка – изсечени, жертва на нелегални дървосекачи или разчистени за нуждите на селското стопанство или минната индустрия.

В Индонезия обаче оредяването на горите се отчита като знак за икономически напредък на страната, в която около една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) идва от горското и селското стопанство и минното дело. Тези индустрии обаче са неизменно обвързани със сеч, като при изчислението на БВП не се отчитат множеството щети, които произтичат от нея и влияят на всички хора по света като цяло, пише The Economist.

Статистиката обаче има големи пропуски. Смята се, че незаконната сеч коства 2 млрд. долара на година на икономиката на Индонезия в загубени приходи. По-големият проблем е, че голямата част от стоките и услугите, които се създават от горите, се невидими за статистиците. Много от тях са обществени блага като чистия въздух и надеждните дъждове, които са жизнено важни, но за които никой не е готов да си плати.

В малкото страни, където изобщо има пазар на екологично сертифицирани продукти и услуги, те често не са оценени адекватно, защото липсват и общи стандарти за оценка на значението на самите гори.

„Горската икономика“ получи известно развитие с Доклада за оценка на екосистемите на хилядолетието на ООН. В него бе определена икономическата стойност на 24 блага и услуги с източник екосистемите в световен мащаб. Ползите, които екосистемите предоставят, но които са недооценени, включват не само храна, вода, дървен материал, пречистване на въздуха, почвообразуване, но и различните услуги, които се предоставят от екосистемите.

Такива са например регулационните услуги, които управляват климата и валежите, наводненията, както и отпадъците и разпространението на болести. Друга категория са културните услуги, които обхващат красотата, вдъхновението и отдиха, които са залегнали в основата на екотуризма, става ясно от Доклада за оценка на екосистемите на хилядолетието.

Горските масиви са източник на най-голямата част от благата и услугите на екосистемите заради тяхната роля за поддържането на цикъла на въглерода и водата и за опазване на биологичното разнообразие. Те винаги са били свободно на разположение за човечеството, без пазари или цени, в резултат на което тяхната действителна, дългосрочна стойност не е включена в икономическите оценки на обществото.

Освен това досега на горите се оценяват предимно от гледна точка на стойността на дървения материал, който съдържат, защото на него се гледа като на основен търговски ресурс.

Изсичането на горите обаче има много тежки последици за околната среда и обществото. Според доклад на ООН, озаглавен „Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие за стопанската сфера“, отрицателните последици от изсичането на гори костват между 2 трлн. и 4,5 трлн. долара на световната икономика всяка година.

За да се разрешат и двата проблема, трябва да се изготви по-добра оценка за това каква е стойността на благата и услугите на горите. Това ще стимулира опазването на екосистемите и ще намали изсичането на горите чрез осъзнаването на всички пропуснати ползи.

Оценката на услугите и благата обаче, които се създават от екосистемите, е огромно предизвикателство от финансова гледна точка. Все още рисковете, свързани с техния колапс, са недостатъчно разбрани, за да бъдат и прецизно оценени.

Все пак правителствата са все по-наясно със значението на горите за обществото, особено като се вземат предвид бързите темпове, с които расте световното население, а природните ресурси намаляват. Пример в това отношение е Виетнам, където, за да намали наводненията, правителството влага 1,1 млн. долара за засаждането на около 12 000 хектара гори, което ще спести на страната по 7,3 млн. долара на година за изграждането и укрепването на диги.

За насърчаване на такива решения, американски учени са разработили софтуер, наречен „Интегрирана оценка на екосистемите и компромисите“ (InVEST). С негова помощ се прогнозира ефектът от всяка една промяна в използването на земята, което може да доведе до революция в териториалното планиране.

Китай е една от страните, които активно използват този софтуер, за да се изберат най-добрите места за нови защитени земи, които ще обхващат една четвърт от територията на страната.

Китай е един от най-големите привърженици на мерките за запазване на екосистемите, като след десет години на залесяване страната има 9 млн. хектара нови гори. Коста Рика е друг пример за насърчаване на опазването на горите, озеленяването и агролесовъдството. Парите за тези мероприятия идват от Световната банка, която оценява биологично разнообразие на страната като глобално благо, както и от 15% свръхданък на бензина. В резултат на това обезлесяването в страната вече е незначително.

Оценката на благата, чийто източник е биологичното разнообразие, също е предизвикателство, особено като се има предвид, че редица полезни открития, храни и лекарства, произхождат от горите. Стойността на тези открития също е трудна за определяне: от една страна, новите открития са с неизвестна стойност, а стойността на старите, като аспирин, никога не се изплаща със задна дата.

И все пак най-силният аргумент за защита на горите си остава етичният дълг. Разбирането на значението на биологичното разнообразие обяснява защо опазването на естествените гори е толкова важно. Това е една от причините, която прави засаждането на нови гори като тези в Китай добро постижение, но не толкова добро колкото запазване на природните такива.