Борсовата стратегия 60/40 върви към най-лошото си тримесечие от 2008 г.

Известно е, че професионалистите от Wall Street спорят за съдбата на формулата за трилиони долари 60/40 – само че този път балансираната инвестиционна стратегия бележи загуби в такъв мащаб, че дори най-големите критици са шокирани, пише Bloomberg.

Тъй като акциите и държавните ценни книжа се сринаха благодарение на все по-ястребовата* посока на паричната политика на Федералния резерв, изпитаният във времето метод за разпределяне на 60% от портфейла към акции и 40% към фиксирана доходност се срива с около 14% от началото на това тримесечие. Това е по-лошо тримесечно четене от дълбините на световна финансова криза и по време на пандемичния срив, сочат данни, събрани от Bloomberg.

Това е поредният сигнал, че хеджиращата сила на облигациите продължава да изчезва в епоха на инфлацията, предизвиквайки унищожаване на богатството из американските пенсионни фондове.

Никак не им е лесно на онези, на които им е платено, за да разберат дали класът активи ще излезе от екзистенциалната си паника или провал. Все по-висок е залогът дали светът ще се поддаде на още по-висока инфлация, рецесия или дори стагфлация.

Goldman Sachs Group, от своя страна, смята, че държавните ценни книжа ще останат мъртви като хеджиране, докато централните банкери затягат усилено политиката си. За разлика от тях, други като JPMorgan Asset Management смятат, че доходността, която е на няколкогодишни върхове, ще помогне на облигациите да постигнат очакваните резултатите при следващия срив.

„По време на 2008-2009 г. пълният срив на акциите бе брутален удар за представянето“, пишат анализаторите на Bespoke Investment Group в свой коментар. „Но въпреки огромния ръст на кредитните спредове, облигациите не спаднаха твърде много или за твърде дълго“, посочват те.

През последното десетилетие пенсионните и други фондове инвестираха с убеждението, че облигациите надеждно ще продължат да генерират стабилна печалба, за да компенсират загубите от акции при спад на пазара. До голяма степен това работеше, като стратегията 60/40 е завършвала с понижение само в две от последните 15 години – докато в същото време отбелязва скромна волатилност. Дори в разгара на финансовата криза, когато акциите се представяха зле, ръстът при държавните ценни книжа смекчаваше загубите в портфейла.

Тази година обаче инфлацията се превърна в твърде голям риск за хеджиране, удряйки както облигациите, така и акциите. Кръстосаната разпродажба се засили през последната седмица благодарение на най-голямото увеличение на лихвите от Фед от 1994 г. насам, като се очаква още едно огромно повишение. Всичко това навреди на американските пенсионни фондове до степен, които малцина смятаха за възможна само преди две седмици.

Добрата новина е, че според проучване на Bloomberg сред икономисти ръстът на потребителските цени ще се забави до около 6,5% до четвъртото тримесечие и до 3,5% до средата на следващата година. В същото време JPMorgan Asset смята, че държавният дълг в момента изглежда примамлив, след като отбеляза един от най-големите си сривове в историята.

Идеята е, че с нарастване шансовете за рецесия доходността има пространство да намалява в бъдеще. Макар че това никак не е страхотна новина за рискови активи като акциите, държавният дълг може да помогне да се защитят портфейлите от следващ спад.

„Ако хората се тревожат за растежа, то тогава облигациите, на сегашните нива на доходност, стават все по-добър диверсификатор“, казва Джон Билтън, ръководител на глобалната стратегия в множество активи на JPMorgan Asset Management. „Когато спреш да се тревожиш твърде много за инфлацията и започнеш отново да се тревожи малко повече за това къде ще стигне растежът, облигациите са важни за портфейла“, допълва той.

Алтернативното мнение е, че тъй като представителите на Фед са поели по мисия да затегнат финансовите усилия, има причина да се смята, че доходността по 10-годишните ДЦК ще се увеличи до 4% и повече – а това предполага, че притежателите на облигации рискуват да изпитат повече болка заради това.

„Все още има потенциал за мечи шок за доходността на облигациите“, казва Кристиан Мюлер-Глисман, ръководител на портфолио стратегията и разпределянето на активите в Goldman Sachs. “Трябва да измислиш нови начини да защитиш портфейла си и да спреш да разчиташ само на облигации“, отбелязва той.

Сред сигурните алтернативи, подкрепяни от Goldman, са търговия, която заема дълга позиция спрямо долара, или стратегии, които позволяват преразпределяне влиянието на активите в портфейла с помощта на деривати.

Трети сценарий предлага още по-коварна заплаха за балансираните портфейли: икономически спад с упорита инфлация, при който Фед ще се окаже безсилен, за да смекчи ценовия натиск, причинен от криза в предлагането.

„Портфейлът 60/40, който предполагаемо може да устои на всичко, не е готов за стагфлация“, казва Нанси Дейвис, основател на Quadratic Capital Management.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.