Федералната комисия по отворения пазар увеличи със 75 базисни пункта основната лихва, продължавайки с опитите за укротяване на инфлацията. Това е най-голямото покачване от 1994 г. насам от страна на централните банкери, които сигнализираха, че ще продължат с по-агресивно затягане на паричната политика.
Ръководството на централната банка повиши целевия диапазон по референтния си лихвен процент до 1,5-1,75%, съобщава Bloomberg.
По време на пресконференция след обявяването на решението управителят Джером Пауъл заяви, че централната банка може да увеличи лихвите със сходен темп и на следващото си заседание през юли.
„От днешна гледна точка увеличение или от 50 базисни пункта, или от 75 базисни пункта изглежда най-вероятно на следващата ни среща“, каза той.
„Темпът на тези промени ще продължи да зависи от идващите данни и развитието на прогнозите за икономиката“, допълни гуверньорът. „Очевидно е, че днешното увеличение от 75 базисни пункта е необичайно голямо и не очаквам ходове от този мащаб да бъдат често срещани“, каза още той.
В решението си от сряда Фед също така потвърди, че ще свие мащабния си баланс с 47,5 млрд. долара на месец – мярка, която влезе в сила на 1 юни, като сумата ще набъбне до 95 млрд. долара през септември.
Федералната комисия по отворения пазар „предвижда, че продължаващите увеличения в целевия диапазон ще бъдат уместни“, се казва в позицията на регулатора от сряда. „Комисията е силно ангажирана с връщането на инфлацията в нейната цел от 2%“, се казва още.
Ръководството на банката също така преразгледа прогнозите си за икономиката – от сценария с меко приземяване през май до доста по-твърдото кацане през юни. Това подчертава трудната задача пред Джером Пауъл в опита му да овладее инфлацията, без да се стига до рецесия.
Гуверньорът, който наскоро получи потвърждение от Сената на САЩ за втори мандат, също така има нелеката задача да възстанови реномето на Фед като надежден борец с инфлацията пред инвеститорите и американските граждани, които стават все по-недоволни от покачващите се цени.
Федералният резерв очаква инфлацията, измерена спрямо индекса на цените за лично потребление на министерството на търговията, да достигне 5,2% тази година. Това е повишение от 4,3%, очаквани през март, на база на
Прогнозите за брутния вътрешен продукт (БВП) са ръстът му да се забави до 1,7% тази година спрямо 2,8%, очаквани през март. Безработицата пък може да се увеличи до 4,1% в края на 2024 г. от по-ранните 3,6%.
Решението за лихвените проценти контрастира с думите на Джером Пауъл от миналия месец, че Фед не обмисля активно увеличението от 75 базисни пункта, макар че не го отхвърля като възможност при промяна на условията. Въпреки че гуверньорът очерта две увеличения от по 50 базисни пункта през юни и юли, той все пак отбеляза, че това ще зависи от развитието на икономиката.
А централните банкери определено имаха върху какво да разсъждават: в петък официалните данни показаха, че инфлацията в САЩ се е ускорила до 8,6% за 12-те месеца до май – най-много от 40 години насам. Данните опровергаха надеждите, че инфлацията може би вече е стигнала своя пик.
Дори още по-притеснително за централната банка бе проучването на Университета в Мичиган, според което респондентите очакват цените да растат с 3,3% годишно през следващите пет до десет години. Това е най-много от 2008 г. насам и представлява ръст спрямо 3% през май.
„Обичайното правило е, че ако се притеснявате за това как движенията ще се отразят на финансовите пазари, пристъпвате предпазливо“, коментира старши икономистът на Barclays Джоната Милар. „Страхувате се от риска да не счупите нещо. В такъв случай си заслужава да счупите нещо. Намираме се в ключов момент, където изглежда, че тяхната надеждност (на ръководството на централната банка – бел. ред.) започва да ерозира“, допълва той.
След публикуването на данните водещите индекси на Wall Street изтриват част от по-ранните си ръстове. Dow Jones Industrial Average изтрива цялото повишение, докато при S&P 500 и Nasdaq Composite увеличението е от съответно 0,5% и 1%.
*Информацията е допълнена с изказването на Джером Пауъл към 22 ч.
00:04 | 14.09.22 г.