Американските борсови индекси отчетоха резки повишения, слагайки край на негативната серия от 4 поредни сесии на спадове, докато инвеститорите следяха внимателно развитието на петролните пазари, където цените се понижиха с по над 10%, съобщава CNBC.
Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average напредна с 653,01 пункта, или с 2%, до ниво от 33 285,65 пункта.
Широкият измерител S&P 500 отчете ръст от 2,57% до 4277,88 пункта, записвайки най-силния си ден от юни 2020 г.
Технологичният показател Nasdaq Composite записа повишение от 3,59% до 13 255,55 пункта. Това е най-доброто представяне на индекса в рамките на една сесия от ноември 2020 г.
В технологичния сектор книжата на Microsoft, Apple, Nvidia и Alphabet поскъпнаха съответно с 4,6%, 3,7 на сто, 7,4% и 5,2%. В същото време цената на акциите на Meta и Twitter се повиши съответно с 4,2% и 5,3 на сто.
Книжата на Amazon отчетоха 2,2% ценови ръст.
При банките акциите на JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup поскъпнаха съответно с 4,8%, 7 на сто, 6,6% и 2,8 на сто.
Цената на книжата на Berkshire Hathaway се повиши с 2,7 на сто, докато акциите на Morgan Stanley и Goldman Sachs поскъпнаха съответно с 5,5% и 4,4 на сто.
Борсата реагира на облекчаването при цените на суровините, които поскъпнаха значително през последните седмици. Цените на енергийните и селскостопански продукти получиха възходящ тласък от войната в Украйна, което допълнително влошава положението с инфлацията.
“Пазарът на акции продължава да реагира на сигналите от промените в цените на суровините, най-вече на петрола“, коментира Кати Бостанчич, старши икономист в Oxford Economics. „Търговията ще остане волатилна и ще продължи да има рали, когато цените спадат, но като цяло перспективите са за запазване на високите цени на петрола и неенергийните продукти, като това помрачава очакванията за икономическата активност и търговията с акции“, добавя тя.
Във фокуса на инвеститорите попаднаха петролните цени, които се понижиха с над 10% в края на сесията. Фючърсите върху Брент поевтиняха с 11,7 на сто до 113 долара за барел, докато цената на West Texas Intermediate се понижи с 10,77% до 110,4 долара за барел. Необходимият тласък беше предоставен от Обединените арабски емирства (ОАЕ), чийто посланик в САЩ заяви, че страната му ще предложи на ОПЕК да бъде увеличен добива на петрол, за да се ограничи продължаващото поскъпване на суровината, което застрашава глобалното икономическо възстановяване.
На облигационните пазари доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни ценни книжа нараства съответно до 1,932% и 2,31 на сто.
Доларовият индекс отчете спад в стойността от 1,08 на сто до 97,99 пункта.
Златото поевтиня с 2,8% до 1988,20 долара за тройунция.