САЩ отхвърлиха руското предложение за преговори "под дулото на пистолет"

Според Държавния департамент на САЩ предложението на Русия за евентуални мирни преговори с Украйна не представлява истинско усилие за намиране на дипломатическо решение на конфликта.

„Дипломацията под дулото на оръжие не е истинска дипломация, а насилствена дипломация, изнудване под привидната дипломатическа благоприличие", заяви говорителят на департамента Нед Прайс.

В продължение на седмици Русия само се е преструвала, че иска да преговаря с международната общност, докато се е подготвяла инвазията в Украйна - каза той. САЩ няма да участват по никакъв начин в дипломатически преговори, водени под дулото на оръжие, добави Прайс.

Припомняме, че по-рано днес стана ясно, че Русия е готова да изпрати дипломати в Минск за разговори с Украйна. Това обяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. 

По-рано през деня украинският президент Володимир Зеленски призова руския държавен глава Владимир Путин да се върне на масата за преговори. В телевизионно изявление днес той каза на руски език, че призовава руския лидер да се проведат преговори, за да се сложи край на конфликта. „Бих искал да се обърна към Русия още веднъж: боеве се водят в цяла Украйна. Нека седнем на разговори, за да спрем смъртта“, каза Зеленски.

Украйна иска мир и е готова на преговори с Русия, включително неутрален статут спрямо НАТО, заяви от своя страна украинският съветник на президента Михаило Подоляк за Ройтерс.

„Ако разговорите са възможни, те трябва да бъдат проведени. Ако в Москва казват, че искат да проведат преговори, включително по неутрален статут, не се страхуваме от това“, казва той чрез текстово съобщение. „Можем да обсъдим и това“.

„Готовността ни за диалог е част от упорития ни стремеж към мир“.

Междувременно според китайските държавни медии руският президент Владимир Путин е заявил пред китайския си колега Си Дзинпин в разговор в петък, че Русия е готова да проведе преговори на високо равнище с Украйна.

В същото време се засилват информациите, че САЩ планират да се присъединят към Европейския съюз и Обединеното кралство и да наложат санкции на руския президент Владимир Путин заради инвазията в Украйна, което е символичен ход, който вероятно няма да навреди на състоянието му. Замразяването на активите на Путин и външния му министър Сергей Лавров е включено в пакета от санкции на ЕС, приет късно в четвъртък от Съвета по външни работи на блока, написа в Twitter латвийският външен министър Едгарс Ринкевич. Според официално изявление Великобритания ще предприеме подобен ход в най-скоро време.

Стъпката в САЩ, потвърдена от запознато със ситуацията лице, цитирано от Bloomberg, вероятно няма да навреди на Путин предвид неяснотите относно размера на богатството му и мястото, където го съхранява.

Но това е стъпка, натоварена със символика, като се има предвид, че САЩ са склонни да санкционират само лидери на държави, с които са прекъснали дипломатическите си отношения или ги смятат за парии. По същество Путин е поставен в една компания с Александър Лукашенко от Беларус, починалия Робърт Мугабе от Зимбабве и севернокорейския лидер Ким Чен Ун.

Запитан по въпроса в петък, говорителят на Държавния департамент Нед Прайс отказа да потвърди санкциите, но заяви: „Всички възможности са на масата - всички възможности означават всички“. „Разглеждаме отблизо допълнителни варианти, които могат да окажат подходящ натиск върху Руската федерация, върху премиера Путин", каза Прайс.

По време на брифинг на 24 февруари президентът Джо Байдън заяви, че се обсъждат санкции срещу Путин. Въпреки това Вашингтон досега се въздържаше от налагането на такива мерки, тъй като санкционирането на държавен глава или външен министър може да усложни дипломацията и потенциално да подложи на санкции и всеки, който взаимодейства с тях.

През януари, когато Сенатът на САЩ подхвърли идеята за санкции срещу Путин, неговият говорител Дмитрий Песков заяви, че те биха били „равносилни на нарушаване на отношенията".

Малко се знае за богатството на Лавров, а Путин официално притежава малко активи. Годишният му доход е около 10 млн. рубли и той притежава три автомобила и един апартамент според последната му финансова декларация. Но богатството му отдавна е в центъра на интензивни спекулации. 

През 2008 г. той опроверга съобщенията, че има състояние от 40 млрд. долара като най-богатия човек в Европа, като заяви на годишната му пресконференция, че журналистите са извадили твърдението „от носа си и са го размазали по листчетата си".

През 2016 г. пък купчина документи, известни като Panama Papers („Досиетата Панама“), разкриха как една централноамериканска адвокатска кантора уж е създала фиктивни компании, за да помага на държавни глави и международни престъпници да укриват богатствата си. Путин не беше споменат в документите, но те показаха как някои от най-близките му приятели и сътрудници са използвали фиктивни компании, за да прехвърлят над 2 млрд. долара от руски банки към офшорни сметки. Кремъл отхвърли заключенията на разследването.

Според Даниел Танебаум, ръководител на отдел "Санкции" в Oliver Wyman в Ню Йорк, санкциите срещу Путин може да са по-скоро демонстрация на единна позиция на Запада, отколкото реално ограничаване на финансите му. 

„Всичко зависи от основната цел", казва Танебаум. „Ако се опитвате да постигнете единна позиция за това как Западът ще гледа на него, тогава определянето на санкции може да послужи за тази цел, но ако целта е да се опитате да конфискувате личните му активи, мисля, че ще бъде изключително трудно да постигнете пълен успех“.