Кризата в Украйна изправя САЩ пред индо-тихоокеанска дилема

Точно когато САЩ се опитват да убедят своите азиатски съюзници, че са фокусирани върху техния регион и са готови да се изправят срещу предизвикателствата от Китай, те са въвлечени в кризата със сигурността в Европа.

В столиците от Канбера до Токио руската атака срещу Украйна отклонява вниманието от Индо-Тихоокеанската стратегия, която администрацията на Байдън публикува миналия месец, към факта, че САЩ отново фокусират усилията си другаде, пише FT.

„Нито един регион няма по-голямо значение за света и за обикновените американци от Индо-Тихоокеанския регион“, посочва се в стратегията, като се допълва, че администрацията на Байдън „е направила исторически крачки за възстановяване на американското лидерство“ в региона. Правителствени служители и анализатори обаче се притесняват, че кризата в Украйна ще направи тези изявления напразни.

„Азиатските страни са били тук и преди. Възстановяването на баланса към Азия така и не се случи“, казва Ашли Тауншънд, директор по външна политика и отбрана в Центъра за американски изследвания към Университета в Сидни.

Преди десетилетие тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън обеща, че САЩ ще се ориентират към Азия – сега източник на 60 процента от световния брутен вътрешен продукт и дом на повече от половината от световното население, и към единствения съперник на САЩ като световна суперсила, Китай. Тъй като обаче САЩ затънаха в конфликти в Близкия изток и Афганистан, те се забавиха да изпълнят това обещание.

Междувременно бързата модернизация на въоръжените сили на Китай подкопа военното господство на САЩ в региона. Администрацията на Тръмп призна проблема, като обяви Китай за противник, а Индо-Тихоокеанския регион за „приоритетен театър“ за въоръжените сили на САЩ.

Администрацията на САЩ обаче не успя да спечели финансиране за осъществяване на преместване на военни сили към Индо-Тихоокеанския регион. Позициите на Вашингтон в региона отслабнаха и заради отказа от Транстихоокеанското партньорство и позицията на Тръмп „Америка на първо място“, която подкопа отношенията със съюзници като Япония.

Индо-тихоокеанската стратегия на администрацията на Байдън има за цел да поправи част от тези щети. Той подчертава сътрудничеството със съюзниците и партньорите на САЩ в региона и - в рязък контраст с исканията на Доналд Тръмп съюзниците да „платят“ за защитата на САЩ, подчертава общите интереси и ценности. Той се обръща към тихоокеанските островни държави — жизненоважни за военните интереси на САЩ в региона, но дълго пренебрегвани от Вашингтон, като към ключови партньори и превръща изменението на климата, екзистенциална заплаха за много от тях, в централен въпрос за регионалното сътрудничество.

Стратегията също така обещава икономическа рамка за региона като отговор на дългогодишната критика, че целенасочената концентрация на Вашингтон върху военната сигурност и геополитиката го поставя в неизгодно положение в конкуренцията му с Китай.

Критиците на американската власт обаче посочват, че тя пак не успява. Азиатските страни се надяваха, че Вашингтон ще обмисли връщането си към Транстихоокеанското партньорство, тъй като регионалната търговска група се разширява бързо. Китай, който вече е част от Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, друга регионална търговска сделка, също подаде молба за присъединяване. Администрацията на Байдън реши да настоява за по-високи трудови и екологични стандарти в търговията, както и за устойчивост на веригата за доставки.

„Това, което искат няколко държави в региона, е достъп до американския пазар без никакви ограничения. Регионът се обедини за две големи търговски споразумения и посланието на САЩ е: нито едното не е достатъчно добро за нас“, казва Тауншънд. „Пазарният дял на САЩ вече не е такъв, че да може да си го позволят, защото сега страната трябва да се конкурира за икономическото си влияние в региона“, допълва тя.

Освен това стратегията не предлага никакви индикации за това как нейните високи цели могат да бъдат приложени по-добре, за да обърнат наистина САЩ повече внимание на Азия.

Ето защо съмненията относно ангажимента на Вашингтон по въпроса с Украйна са толкова тежки. Правителствени служители в някои азиатски столици смятат, че кризата поставя САЩ пред дилема. От една страна, ако Вашингтон се ангажира твърде дълбоко със сигурността в Европа, ще се разсее от Азия и Китай. От друга страна, неуспехът да помогне за защитата на Украйна от руска инвазия допълнително ще подкопае доверието в способността на САЩ да защитят глобалния ред, основан на правила.

„Те нямат правилен ход“, казва японски дипломат. „Спомнете си изтеглянето от Афганистан – това имаше за цел поне отчасти да демонстрира, че те са сериозни относно приоритизирането на Индо-Тихоокеанския регион, но в крайна сметка се отчете като демонстрация на слабост и липса на ангажираност“, допълва дипломатът.