На фона на напрежението около конфликта в Украйна се изостря и дипломатическият спор между Русия и САЩ. Русия нареди в сряда служителите на американското посолство, които са в Москва от повече от три години, да напуснат страната до 31 януари. Това е отмъщение за решението на САЩ да ограничат мандата на руските дипломати, казва Държавният департамент.
Имаме намерение да отговорим по подходящ начин, каза говорителка на Кремъл, цитирана от Ройтерс. Ако САЩ не се откажат от тригодишното правило и не покажат готовност за компромис, още повече служители на американското посолство ще трябва да напуснат Русия през следващата година. И то в същия брой, колкото служителите на руското посолство ще бъдат помолени да напуснат страната от Държавния департамент на САЩ.
Руският посланик в Съединените щати обяви през миналата седмица, че 27 руски дипломати и техните семейства са били експулсирани от Съединените щати и ще трябва да напуснат страната на 30 януари.
Отношенията между САЩ и Русия са на най-ниското си ниво от Студената война насам. През пролетта и двете страни дори временно изтеглиха посланиците си след нови негодувания в резултат на твърденията на САЩ, че Русия стои зад мащабна кибератака и се е намесила в изборите в САЩ.
Съвсем наскоро напрежението се засили поради концентрацията на руски войски на границата с Източна Украйна.
Украйна призовава за повече помощ
Междувременно Украйна заяви, че би искала НАТО да окаже още по-силна подкрепа в конфликта с Русия. Украинският външен министър Дмитро Кулеба призова съюзниците на среща в Рига в сряда да работят заедно по нов възпиращ пакет. „Ако се обединим и действаме координирано, ние сме уверени, че можем да спрем президента (Владимир) Путин да избере най-лошия сценарий, който е военна операция“, каза той, цитиран от Handelsblatt.
В основата на призива на Кулеба са сводки на НАТО и Украйна, че Русия отново е разположила необичайно големи контингенти от боеспособни войски, както и тежки въоръжения и дронове, на границата с Украйна.
Сега властите в Киев определят броя на руските войници на границата на 115 000 души. Всичко това навява лоши спомени от 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров.
Междувременно след дълго колебание авторитарният беларуски президент Александър Лукашенко призна за първи път Крим за руски. „Крим е (...) де факто руски Крим“, каза Лукашенко в интервю за руската държавна агенция Риа Новости, откъси от което бяха публикувани в сряда.
„След референдума Крим стана руски и законово“, каза 67-годишният президент, имайки предвид спорния референдум през 2014 г., след който Русия анексира Крим на фона на международни протести. Този ход се смята за знак за лоялност на Лукашенко към руския президент Владимир Путин. От години Русия подкрепя режима в Беларус с помощта на кредити за милиарди евро.
Украйна настоява новият пакет за възпиране да се състои от три елемента. Първият се състои в това ясно да се съобщи на Русия какви биха били последствията от агресивните действия срещу Украйна.
Второ, трябва да има пакет от икономически санкции, които в най-лошия случай да бъдат наложени на Русия, и трето, още по-силно сътрудничество между НАТО и Украйна в областта на военния сектор и отбраната.
На въпрос дали страната му очаква допълнителни доставки на оръжие Кулеба отговори: „Русия иска Украйна да остане слаба. Подкрепата на Украйна в укрепването на нейните отбранителни способности означава също и възпиране на Русия“.
Изпълнението на желанията на Киев обаче е малко вероятно
Малко вероятно е обаче желанията на Украйна да бъдат изпълнени 1:1, тъй като държавите от НАТО не са единни по въпроса за заплахите от санкции например. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза в кулоарите по време на консултациите на НАТО: „Не смятаме, че санкциите ще решат проблемите“.
От гледна точка на Турция е необходима правилната комбинация от възпиране и диалог. Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган ще говори с Путин, а самият Чавушоглу вече е разговарял с руските и украинските си колеги.
Датският външен министър Йепе Кофод обаче обяви широка подкрепа за Украйна. „От датска страна сме готови да се включим със строги санкции и други инструменти (...)“, каза той в латвийската столица.
01:13 | 12.09.22 г.