През последните няколко седмици портфолио мениджърите на някои от най-големите фондове в света разсъждават върху доклад на Goldman Sachs. Някои от тях, четейки между редовете, подозират, че 23-те му страници всъщност вещаят много повече, отколкото казват на глас за геополитиката, Китай и плановете за извънредни ситуации, които се формират в нечии глави, пише Лио Люис за Financial Times.
Въпросът, поставен в документа, е дали повишеното тегло на Китай в индекса на развиващите се пазари MSCI EM оправдава изваждането на втората по големина икономика в света от тази категория и създаването на отделен клас активи „EM ex-China“, с който да работи индустрията за управление на активи. Глобална група от седем стратези на Goldman обмисля този технически и интригуващ въпрос и представя убедителен аргумент за една такава промяна.
Фонд мениджърите, които са чели доклада, казват, че той обхваща дебат, който тъкмо започва да се случва, но вероятно ще се ускори рязко през следващите месеци и години. Последствията от такава промяна, която пряко или косвено би засегнала активи на стойност над 10 трлн. долара, обвързани с различни MSCI индекси, са достатъчно големи, за да означават, че тази промяна няма да бъде проста. Така че, дори да смятате, че става въпрос за промяна, която ще настъпи след три до пет години, казва един базиран в Хонконг фонд мениджър, дискусията трябва да се насочи в тази посока сега, а създателите на индекси трябва да знаят, че инерцията е реална.
Аргументите на Goldman са три. Първият акцентира върху прекомерното тегло на Китай в индекса MSCI EM, което се удвои през последните пет години до около една трета и скоро може да надхвърли 40 процента. Самият размер, а не традиционният въпрос дали определени пазари са преминали в статус на „развити“, е ключът тук. Когато Шанхай, Шънджън и Хонконг се комбинират, те представляват вторият по големина глобален пазар на акции в света. Нито една държава не е имала тази тежест в индекса EM и това доминиране има редица значителни последици за портфолио мениджърите. Инвеститорите, които търсят широка експозиция към различни развиващи се пазари, в световен мащаб или съсредоточени в Азия, вече не получават това. Те получават Китай - с всичките му специфики и опасности - и все по-неуместния му инвестиционен хинтерланд.
Вторият аргумент, за който фонд мениджърите твърдят, че може да изисква по-голям скок, отколкото те и други са готови да направят, е, че EM индекс, лишен от експозиция към Китай, все още ще бъде много инвестируем. Най-вече защото теглото на глобалните взаимни фондове към EM извън Китай в момента, според Goldman, е на най-ниското ниво от десетилетие. Твърдението на Goldman тук е, че макар само около половината от акциите в индекса MSCI EM да са не-китайски, те са достатъчно дълбоки и ликвидни, за да останат привлекателни сами по себе си. Те също така са все по-малко насочени към китайския растеж. Всъщност, EM ex-China, казват авторите на доклада, ще предложи равномерно разпределение с по около 20 процента в трите най-големи пазара (Тайван, Индия и Южна Корея). Това трио, със своя фокус върху технологичния хардуер и полупроводниците, също така би предложило доста различен индустриален профил на ЕМ индексите от сегашния, доминиран от огромните интернет компании и технологични такива за потребителска търговия на дребно, които водят в класацията по пазарна капитализация на Китай.
И накрая, докладът цитира опита от времето, когато Япония беше извадена от паназиатския индекс на MSCI през 2001 г., след като вече представляваше 73 процента от общата му капитализация. В доклада се казва, че не е имало ефект на канибализация след промяната: както Япония, така и регионът продължиха да получават кумулативни нетни притоци на капитал с постоянни темпове.
Goldman се старае с всички сили да представи всичко това като серия от печеливши хипотези. Проблемът, казват мениджърите на фондове, е, че това става в неудобен момент, в който въпросът за Китай като инвестиционна възможност за външния свят може да предизвика някои силно негативни възгледи. Някои от тях се основават на последните няколко месеца на внезапна, удряща силно пазара регулаторна промяна. Други възприемат мрачна дългосрочна гледна точка за това какво може да означава реториката на Си Дзинпин за „общ просперитет“ за бизнеса и инвестициите. При най-песимистичния подход някои сега позиционират въпроса около сценариите на военна ескалация във връзка с Тайван. Не е невъзможно, казва един фонд мениджър, да си представим някаква ситуация, в която клиентите в САЩ се почувстват задължени по различни причини да премахнат изцяло Китай от глобалната си експозиция.
Както стоят нещата, идеята за EM без Китай може да бъде представена като признание за изключителния растеж и привлекателността на неговия пазар. Някои пък може да решат, че такъв индекс трябва да съществува в случай на бъдеща непредвидена ситуация.
13:21 | 13.09.22 г.