Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че САЩ са се ангажирали да защитават Тайван от китайско нападение, предава Bloomberg.
Байдън отговаря с „да“, когато е попитан по време на събитие в кметство дали може да обещае да защити Тайван. „Не искам Студена война с Китай – просто искам да накарам Китай да разбере, че няма да отстъпим, няма да променим нито един от нашите възгледи“, посочва той.
Притиснат дали ще застане в защита на Тайван, ако Китай се опита да атакува, Байдън казва: „Да, ние имаме ангажимент да направим това“.
Според говорител на Белия дом Байдън не е обявил промяна в политиката на САЩ спрямо Тайван. Вашингтон ще продължи да спазва ангажимента си по Закона за отношенията с Тайван, ще подкрепя самозащитата на Тайван и ще се противопоставя на едностранните промени в статуквото, допълва говорителят.
Говорителят на китайското външно министерство Уан Уънбин отправя мек упрек, като призовава САЩ да „говорят разумно“ за Тайван и да спазват международните споразумения. Пекин се въздържа от публична критика към Вашингтон, докато Байдън и президентът Си Дзинпин се готвят да проведат първата си видео среща на върха. Тя вероятно ще се състои през ноември, според запознати източници на Bloomberg.
Администрацията на Байдън се сблъсква с нарастващи призиви да изясни американския ангажимент за защита на Тайван, тъй като Си засилва дипломатическия и военния натиск срещу народно избраното правителство. Пекин разглежда острова като своя територия и си запазва правото да използва военна сила, за да го постави под свой контрол.
Въпреки че САЩ признаха Народната република за „единствено законно правителство на Китай“ преди повече от четири десетилетия, те така и не изясниха позицията си относно суверенитета на Тайван или биха използвали сила за защитата на Тайван - политика, понякога наричана „стратегическа неяснота“.
САЩ продължават да поддържат неформални връзки с Тайпе и да му продават оръжия съгласно Закона за отношенията с Тайван, за който Байдън гласува като сенатор. За разлика от договора за отбрана с Тайван, законът не задължава САЩ да се намесват в случай на китайска атака.
Китай многократно предупреждаваше, че възстановяването на такива отношения за сигурност би нарушило споразумението за „един Китай“, което разчисти пътя за установяване на дипломатически отношения между Вашингтон и Пекин.
Администрацията на Байдън се опитва да балансира исканията на тези, които търсят по-голяма подкрепа за Тайван, и други, притеснени от военна конфронтация с ядрено въоръжен съперник. След като Байдън през август приравни ангажимента на САЩ за сигурност към Тайван с официалните си съюзи със страни като Япония и Южна Корея, администрацията поясни, че позицията ѝ остава непроменена.
По-рано този месец Байдън каза, че той и Си са се ангажирали да „спазват споразумението с Тайван“, въпреки че не съществува споразумение с това име. Изглежда, че той има предвид поредица от американско-китайски комюникета, които осигуряват основата на дипломатическите връзки между двете страни през последните четири десетилетия.
През 2001 г. тогавашният президент Джордж У. Буш даде подобно обещание за защита на Тайван, като заяви, че ще нареди „каквото е необходимо“, за да помогне за защитата на острова. Тогавашният сенатор Байдън написа публикация в Washington Post, в които определи поведението на Буш като „двусмислена стратегическа неяснота“.
Тайван беше в центъра на демонстрациите на военна мощ както от Китай, така и от САЩ през последните седмици, като Народната освободителна армия изпрати десетки бойни самолети в зоната за идентификация на ПВО на острова. Ученията съвпаднаха с военноморски учения на САЩ и още няколко съюзници, включително Япония и Обединеното кралство, в близките води.
„Въпросът за Тайван представлява чисто вътрешни работи за Китай и не търпи никаква чужда намеса“, казва Уан. „По въпроси, които засягат суверенитета и териториалната цялост на Китай и други основни интереси, няма място за отстъпки или компромиси за Китай. Никой не трябва да подценява нашата твърда воля и капацитет да поддържаме нашия суверенитет и териториална цялост“, допълва говорителят на китайското външно министерство.