Комбинацията от изключително ниска и сравнително стабилна доходност по американските държавни ценни книжа обърква много пазарни наблюдатели от доста време насам, но e и предизвикaтелство за традиционните икономически анализи.
Това направи ръста на доходността през последните няколко седмици особено забележителен, повдигайки интересни въпроси за пазарите, политиките, а оттам – и за глобалната икономика.
Обичайно е доходността по щатските държавни ценни книжа да се описва като най-важният пазарен показател в света. Традиционно тя сигнализира очакванията за растежа и инфлацията в най-мощната икономика в света. Те са база за ценообразуването на много други пазари в цял свят, пише икономистът Мохамед ел-Ериан.
Слагайки край на една дълга история, този основен показател през последните години се отдели от икономическите развития и перспективи. Неговата дългогодишна взаимовръзка с други финансови активи, включително акциите, се разпадна.
А неговото информационно съдържание стана изкривено и по-малко ценно. При излизането от световната финансова криза от 2008 г., това се дължеше на прекомерните глобални спестявания, които упражняваха постоянен натиск надолу върху доходността.
С времето обаче стана ясно, че основният двигател бе обилното и предсказуемо изкупуване на държавни облигации от най-силните централни банки в света съгласно програми за количествено облекчаване, като това бяха най-вече американският Федерален резерв и Европейската централна банка.
Човек никога не трябва да подценява силата на централните банки, когато те се намесват в ценообразуването на пазара.
Облигации за трилиони долари, изкупени от Фед и ЕЦБ, изкривиха обичайните двустранни пазари и насърчиха мнозина да купуват цяла гама от активи отвъд това, което нормално биха купили въз основа на фундаментите.
В крайна сметка има ли нещо по-сигурно от една централна банка с функционираща на пълен капацитет печатница, с желание и възможност да купува активи на нетърговски нива. Подобни покупки легитимират предишни инвестиции в частния сектор и гарантират, че ще има готови купувачи на активи за онези, на които им се налага да продават, за да преразпределят портфейли.
Това е система, която насърчава „изпреварващи“ покупки на частния сектор от централните банки на цени, които традиционно биха се считали за непривлекателни. Нищо чудно, че дори убедените във фундаментално погрешното ценообразуване изпитват колебания да бъдат на онази част на пазара на облигации, доминирана от централните банки.
Въпреки че тези фактори остават в сила, доходността бавно, но последователно се движи нагоре през последните две седмици от 1,30 за цент по 10-годишните облигации до 1,50.
Предвид глобалните перспективи за растеж, донякъде отслабени заради делта варианта на Covid-19, двигателите са смесица от нарастващ инфлационен натиск и все повече сигнали, че централните банки трудно ще поддържат ерата на „безкрайно количествено облекчаване“ - т.е. ултраразхлабени финансови условия за безкрайно време. Сигналите през последните дни включват изявленията на Английската централна банка и по-високите лихви в Норвегия в допълнение на ходове в някои развиващите се страни.
Колкото повече волатилността при лихвените проценти се увеличава, толкова по-голям е рискът доходността внезапно да „препусне“ нагоре предвид факта, че започваме с комбинация от много ниска доходност и крайно едностранно пазарно позициониране. Колкото по-голямо е препускането, толкова по-голяма е заплахата за пазарното функциониране и финансовата стабилност, толкова по-висок е и рискът от стагфлация – комбинацията от ускоряваща се инфлация и нисък икономически растеж.
Съчетаването на инциденти на пазара и политически грешки може да доведе до ръст в доходността, с което мнозина биха се справили трудно.
Важното е, че това не означава, че централните банки, и по-конкретно Фед, трябва да отложат това, което вече започнаха – да намаляват нивото на месечните покупки на активи (за 120 млрд. долара), равнище като през пика на извънредната ситуация заради Covid-19 преди 18 месеца.
Точно обратното, колкото по-дълго чака Фед, толкова повече пазарите ще подлагат на съмнение разбирането му за продължаващия инфлационен натиск и толкова по-висок ще е рискът от хаотични корекции на пазара, подкопаващи възстановяването, което трябва да бъде силно, приобщаващо и устойчиво.
От своя страна, инвеститорите трябва да признаят, че огромното благоприятно въздействие върху цените на активите от продължителното потискане на доходността от страна на централните банки идва с последващата възможност за косвени жертви и непредвидени последици. Всъщност те трябва само да погледнат колко трудно е станало да намерят типа надеждни диверсификатори, които помагат да се подкрепи старият портфейлен микс от потенциал за възвръщаемост и ограничаване на ръста.