Терористичните атентати на 11 септември 2001 г. и американската реакция след тях продължават да отекват. Хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан това лято е един от очевидните вторични трусове и е ясно, че последиците са много по-големи, пише Джъстин Фокс за Bloomberg.
Много от нещата, които днес изглеждат повредени в САЩ, водят началото си от действията и реакциите в началото на новия век, пише журналистът Спинсър Акерман в новата си книга „Царство на терора: Как ерата 9/11 дестабилизира Америка и произведе Тръмп“. Норвежкият изследовател в областта на отбраната Томас Хегхамер отбелязва в новия брой на списание Foreign Affairs, че капацитетът за наблюдение, създаден след атентатите, променя баланса на силите в полза на правителствата за сметка на отделните лица. „Войната срещу терора“ също така ускорява ръста на крайнодясното насилие в САЩ и други страни, твърди американската изследователка на екстремизма Синтия Милър-Идрис в същото списание. И така нататък.
Откриването на статистически данни за трайните последици от 9/11 е по-трудно. След като колега попита преди няколко седмици за икономическите промени, задействани от атентатите, започнах да свалям поредица от данни и да правя графики, какъвто навик имам. В повечето поредици от икономически данни установих не толкова липса на въздействие, колкото мимолетно влияние, а също и значително по-малък отпечатък от 9/11 в сравнение с коронавирусната пандемия. След като разгледах неща, за които може да се каже, че директно измерват реакцията на атентатите, като военни разходи и заетост в службите за сигурност, последиците от 9/11 са по-трайни, но отново изглежда са отслабнали през последните години.
Това до известна степен говори за ограниченията на статистиката или поне на статистиката, която аз избрах. Хората, които говорят за трансформиращи последици от 9/11, не грешат непременно. Но на годишнината от голямо събитие като това, която ще генерира всякакви грандомански твърдения, графиките може да предоставят някои полезни данни. Ето десет от тях.
Нещата, които нараснаха
Тъй като САЩ нахлуха първо в Афганистан, а после в Ирак в отговор на атентатите от 9/11, военните разходи са очевиден показател, който трябва да бъде разгледан. След фискалната 2001 г., която приключва на 30 септември 2001 г., те са нараснали чувствително като дял от брутния вътрешен продукт – стандартния начин за следене на федералните разходи във времето.
През втората половина на 20-и век делът на военните разходи в БВП предимно намалява. От началото на 21-и век той расте, което изглежда значим факт. Но дългият спад изглежда спира няколко години преди 9/11 и дори при връхната си точка за 21-и век през фискалната 2010 г. разходите все пак са по-ниски в сравнение с всички с изключение на две години от 1941 до 1990 г. (Не включих годините на Втората световна война, защото делът на разходите над 35% от БВП щеше да направи останалата част от графиката на практика безпредметна.)
Голяма част от реакцията в областта на сигурността след 9/11 не беше строго военна, тъй като новите процедури и техники за наблюдение се увеличиха в страната. Заетостта в частните разследващи компании и службите за сигурност в САЩ нарасна рязко през месеците след атентатите, въпреки че създаването на Администрацията за транспортна сигурност и последвалото федерализиране на летищната сигурност в началото на 2002 г. откъснаха голяма част от тези работни места от частния сектор.
Подобни месечни данни не са налични за служителите в правоприлагащите органи, които Бюрото за трудова статистика включва в по-широки категории държавни позиции. Бюрото за статистика в областта на правосъдието понякога прави допитвания за заетостта в правоприлагащите органи, която показва голям ръст на федерално ниво от началото на новия век.
Няма данни за подобни последици от 9/11 за полицейските управления, отчасти защото те вече бяха наели твърде много хора през втората половина на 90-те години на миналия век благодарение на финансиране, включено в сега силно критикувания федерален закон срещу престъпността от 1994 г. След това заетите в полицията намаляват от 2007 до 2016 г. (както в абсолютни изражения, така и на човек от населението), тъй като щатските и местните данъчни приходи намаляха по време на и след световната финансова криза.
Общественото безпокойство от тероризма разбираемо нарасна след атентатите. То остава високо през следващите две десетилетия, ако погледнете допитвания на Gallup, които последователно установиха, че между 40% и 50% от американците са много или донякъде разтревожени, че те или членове на семейството им ще станат жертви на тероризъм. От друга страна, търсенията в интернет, следени от Google от 2004 г. насам, показват голям спад на търсенето по ключова дума „тероризъм“, макар че той е прекъсван от временни ръстове покрай терористични атентати, отразявани в медиите.
Като цяло десетилетието след атентатите от 9/11 води до известен очакван ръст на военните разходи, на заетостта в сектора на сигурността и на общественото безпокойство от тероризма. Но до 2010 г. повечето от тези показатели остават непроменени или отчитат спад.
Нещата, които намаляват
Непосредствено след 9/11 атентатите изглежда променят Америка по много други начини отвъд възхода на силовата държава. Имаше опасения, че щетите за икономиката ще са тежки и трайни. Това не се случи. За агрегирани показатели като БВП, заетост и индекса S&P 500 те изглеждат толкова незначителни, че дори не си направих труда да изготвям графики. Американската икономика вече беше в рецесия от март 2001 г. със спукването на дотком балона и атентатите за кратко ускориха спада, но до края на годината БВП отново започна да нараства. S&P възстанови загубите си след атентатите за по-малко от месец. Акциите отново започнаха да поевтиняват след това, а спадовете на заетостта продължиха до 2003 г., но други фактори като технологичния „мечи“ пазар и „китайският шок“ в промишлеността със сигурност изиграха по-голяма роля от 9/11.
За конкретни места и индустрии последиците бяха по-тежки. Ню Йорк беше основната мишена на атентатите, а авиационната индустрия – най-явната им икономическа жертва. Тенденцията от предходния четвърт век за глобализиране на американската икономика фактически беше изложена на заплаха. Но нещата на всички тези фронтове се оправиха доста бързо.
Веднага след 9/11 Ню Йорк изпита затруднения, като изгуби 112 хил. работни места само за два месеца. От днешна гледна точка тези два месеца изглеждат като кратко ускорение на вече установена тенденция към рецесия, която през 2003 г. отстъпва пред възстановяване, което беше спряно само за кратко от световната финансова криза.
Загубите на работни места в града от началото на коронавирусната пандемия са от съвсем друг мащаб и поставят легитимни въпроси за икономическото му бъдеще. Същото важи и за авиационната индустрия, за която смятаните за апокалиптични месеци след 9/11 сега изглеждат като детска игра в сравнение със случващото се от март 2020 г.
Броят на международните посетители в САЩ показва сходна траектория, макар че са се възстановили значително по-малко от началото на тази година.
Нарушенията в движението на хора заради 9/11 изглеждаха наистина големи по онова време и за възстановяването на въздушния трафик бяха необходими над две години, както и близо четири години за възстановяването на броя на международните посетители.
От друга страна, търговията със стоки и услуги не беше засегната повече миналата година, отколкото през 2000 и 2001 г., поне ако се погледне делът ѝ от брутния вътрешен продукт. И в двата случая травматичните събития просто ускориха спадовете на търговията, които вече бяха в ход, но и двата спада се оказаха не чак толкова тежки, колкото срива след световната финансова криза през 2008 и 2009 г.
Търговията като дял от американския БВП намалява през по-голямата част от миналото десетилетие и трябва да се има предвид, че нарушаването на глобалните снабдителни вериги миналата година в крайна сметка ще доведе до нови спадове с връщането у дома на някои производства в чужбина. Броят на международните посетители остава непроменен от началото на 2016 г. Въз основа на тези статистически данни човек би си помислил, че свързаността на САЩ с останалата част от света отслабва, въпреки че това трудно може да се свърже пряко с 9/11.
Друг, по-тесен индикатор за свързаността на САЩ може би дава подобна връзка. Броят на приетите бежанци от САЩ намаля рязко след 2001 г. заради затягането на изискванията за влизане в страната, след което се възстанови, но така и не достигна средните нива през 80-те и 90-те години. При президента Доналд Тръмп той намаля до ново съвременно дъно.
Тръмп намали толкова много приемането на бежанци до голяма степен защото можеше. Президентите имат почти едностранен контрол върху това колко бежанци да бъдат приемани, което не важи за другите видове имигранти. Но неговата реторика за бежанците и имигрантите като цяло може да бъде проследена до 9/11 и последвалата война срещу терора, при което новопристигналите, особено от мюсюлмански страни, започнаха да бъдат третирани със засилено подозрение от правителството и много американци. Изтеглянето от Кабул миналия месец със сигурност ще доведе отново до голям ръст на приетите бежанци, което отново може да бъде проследено директно до 9/11. Отзвукът продължава, но не винаги с последиците, които може би сте очаквали.
12:06 | 13.09.22 г.