От идването на власт на администрацията на Байдън, американският министър на финансите Джанет Йелън защитава глобален минимален данък за корпорациите. Макар че САЩ отстъпиха от искането за 21-процентна ставка (което беше свързано с целта за повишаване на настоящия корпоративен данък в САЩ от 21% на между 25 и 28%), те постигнаха съгласие с финансовите министри от Г-7 за данък от най-малко 15 на сто. Министър Йелън похвали хода: „Този глобален минимален данък ще сложи край на надпреварата към дъното в корпоративното облагане и ще осигури справедливост за средната класа и работещите хора в САЩ и по света“.
Трудно е да се твърди, че корпоративните печалби не трябва да отчисляват своя „справедлив дял“. Но глобалният минимален данък повдига както политически, така и икономически въпроси, пише за Financial Times Глен Хабърд, професор по икономика и финанси в Columbia University и бивш председател на Икономическия съвет към президента на САЩ.
Първо политиката. Одобрението в САЩ вероятно ще бъде трудно. ОИСР изчислява, че минималният данък ще набере сума от порядъка на 50-80 млрд. долара годишно, голяма част от нея от успешни американски фирми. Приходите във финансовото ведомство на САЩ биха били част от тази сума, но малки в сравнение със значителното увеличение на разходите, предложено от администрацията на Байдън. Ще предприемат ли други правителства собствени политически разходи, за да постигнат сделка, която може да е ефимерна, ако не успее да получи одобрение от законодателите в САЩ? Дори ако сделката успее, може ли тя да даде конкурентна победа на Китай? Като държава, която не е страна по предложенията на Г-7 или ОИСР, не би ли могъл Пекин да използва както данъчни ставки, така и субсидии, за да привлече повече инвестиции?
Но именно в икономиката глобалният минимален данък поставя по-чувствителни въпроси в две области. Първата е дизайнът на данъчната основа. Втората разглежда фундаменталния въпрос, свързан с проблема, който политиците се опитват да решат и с това дали новият минимален данък е най-добрият начин за това.
15-процентната ставка не е особено полезна без споразумение за това каква е данъчната основа. По-специално за САЩ, където се намират много печеливши технологични компании, трябва да възникне опасението, че страните ще използват специални данъци и субсидии, които реално са насочени към определени индустрии. САЩ имаха своя версия на минимален данък върху чуждестранните печалби, тъй като Законът за данъчните облекчения и работните места от 2017 г. вкара разпоредбата GILTI (Глобална нематериална печалба с нисък данък). Администрацията на Байдън иска да използва новия глобален минимален данък за повишаване на ставката GILTI и разширяване на данъчната основа чрез премахване на приспадането на GILTI за чуждестранни инвестиции в съоръжения и оборудване.
01:42 | 13.09.22 г.