Един от първите значими ходове на министерството на правосъдието на САЩ при президентството на Байдън беше да уведоми репортерите в три големи медийни организации, че са иззети данни за телефонните им комуникации във връзка с разследвания на изтичане на информация при управлението на Тръмп. В същото време президентът Джо Байдън обеща да спре практиката на шпиониране на журналисти, пише в цитиран от БТА материал за AP Ерик Тъкър.
Заявеният от Байдън ангажимент спечели подкрепа от организации за свобода на медиите, но остава неясно дали обещанието може да бъде спазено, по-конкретно защото правителства и на демократите, и на републиканците са разчитали на данни от телефонните комуникации на репортери, за да откриват изтичания на класифицирана информация. Този ангажимент предизвика още по-голямо изумление, като се има предвид обещанието на Байдън да поддържа традицията на независимост на правосъдното министерство.
„В този случай изглежда лоша политика да се въвежда пълна забрана върху логични разследващи действия, целящи да открият кой е нарушил закона, особено в случаи, когато самите журналисти, за чиито комуникационни данни да става дума, не са обект или цел на наказателно разследване", каза бившият служител на правосъдното министерство Дейвид Лофман, ръководил отдела, контролиращ разследването на изтичания на информация.
През последните седмици правосъдното министерство разкри, че федерални следователи тайно са се сдобили с данни за телефонните комуникации на журналисти на Washington Times, New York Times и CNN в опит да установят източниците, предоставили информация за националната сигурност, огласена в първите месеци от управлението на Тръмп.
Предишни правителства също са се опитвали да постигнат баланс между произтичащите от Първата поправка на конституцията права за събиране на информация от медиите и интересите на държавата за защита на тайните, свързани с националната сигурност. Служителите в правосъдното министерство няколко пъти през годините са преработвали вътрешните ръководни принципи, за да позволят по-голяма защита на медийните организации, без някога да са премахвали от своя арсенал правото да изискват данни за комуникациите на репортерите.
Байдън, изглежда, се надява да промени това.
Миналия месец той каза пред репортер, че изземането на данни за комуникациите на журналисти е ‚просто, просто погрешно" и че тази практика ще бъде спряна под неговото ръководство. След най-новото разкритие, че данните за комуникациите на четирима репортери на "Ню Йорк таймс" са били тайно иззети миналата година, говорителката на Белия дом Джен Саки потвърди ангажимента за свобода на медиите. Но тя също така каза, че все още се водят обсъждания с правосъдното министерство и че няма готовност за обявяване на нова политика.
Бившият прокурор от правосъдното министерство и адвокат по наказателни дела в Ню Джърси Майкъл Уайнстийн каза, че според него Байдън със своите изказвания дава да се разбере, че ненавижда тази практика, без непременно да изключва възможността тя да бъде използвана при каквито и да е обстоятелства.
„Не смятам, че той има предвид някакъв конкретен случай или че иска дадено разследване да поеме в една или друга посока", каза Уайнстийн. "Той просто предлага приоритети и процедури, спрямо които после правосъдното министерство трябва да промени своите правила“. „Не мисля, че той казва, че това никога не може да се прави", добави Уайнстийн. "Мисля, че той казва, че стандартите трябва да са по-високи".
Правосъдното министерство казва, че вече е приключило с уведомяването на медийните организации, до чиито данни за телефонни комуникации е бил получен достъп. Най-новото разкритие беше направено в сряда, когато "Ню Йорк таймс" каза, че е научил, че миналата година следователи тайно са се сдобили с данни за комуникациите на четирима репортери за почти четиримесечен период през 2017 г. Времевата разлика вероятно се дължи на това, че правосъдното министерство смята изземането на данни за телефонни комуникации като последна възможна мярка, когато са изчерпани другите начини за разследване на изтичане на информация. Министерството каза, че репортерите не са нито обект, нито цел на разследването, но не разкри какво изтичане на информация се разследва.
Четиримата репортери са били съавтори на материал от април 2017 г., описващ процеса на вземане на решения от ФБР в последните етапи от разследването за имейлите на Хилари Клинтън. Материалът включвал класифицирана информация за придобит от руски хакери документ, който помогнал за това тогавашният директор на ФБР Джеймс Коми да бъде убеден, че той, а не правосъдният министър и главен прокурор Лорета Линч, би трябвало да обяви, че разследването е приключило без повдигане на наказателни обвинения. Необичайната му пресконференция през юли 2016 г., проведена в централата на ФБР и без присъствието на Линч или други ръководители, представляваше извънредно отстъпление от нормата.
Правителството на Тръмп обяви през 2017 г. сурови мерки срещу изтичанията на информация и зае агресивна позиция.
Освен изземането на данните за телефонните комуникации на репортерите, разкрито през последния месец, министерството постигна признание за вина от бивша правителствена сътрудничка, изпратила класифициран доклад по имейл до медийна организация, и бивш сътрудник на комисия на Сената, признал, че е излъгал ФБР за своите контакти с репортер.
В четвъртък Саки обвини служители от правителството на Тръмп, че са "злоупотребили със своята власт", и каза, че Байдън се надява да обърне нова страница. Същите агресивни методи от последните четири години обаче бяха прилагани при управлението на Обама, когато властите тайно иззеха данни за телефонните комуникации на репортери и редактори на AP при разследване на изтичане на информация през 2013 г., а също така окачествиха репортер на Fox News като участник в заговор по отделно разследване за изтичане на информация.
След като се сблъска с отрицателни реакции заради тези действия, бившият правосъден министър и главен прокурор Ерик Холдър обяви ръководни принципи за разследвания на изтичане на информация, насочени отчасти към изискване на одобрение от най-високите нива в министерството, когато се изискват данни за комуникациите на журналисти.
Възможността на министерството да получава достъп до тези данни обаче остана незасегната.
01:06 | 13.09.22 г.